„Златно момче“: Сейран отказва да живее с Ферит, гонят Казъм от Имението
Ферит и Аби:
Ферит се ядосва на Аби, че е изпуснал Сейран от поглед. Не разбира къде може да е отишла, тъй като няма познати в Истанбул, а и е излязла без чанта.
Търсят я из улиците.
Сейран:
Сейран се крие в сградата на университета.
По-късно Ферит я намира да спи на маса в библиотеката.
Кая и Суна:
Кая посещава Суна и признава, че иска тя да бъде щастлива.
Суна го обвинява, че е доволен от проваления им брак и го пита какво би спечелил, женейки се за „жалка“ жена.
Кая разбира, че Суна е чула разговора му с майка му.
Тя продължава да се самообвинява, казвайки, че е толкова „жалка“, че е щяла да се омъжи за него, въпреки че знае истината.
Суна заявява, че е уморена и й е омръзнало от живота с баща си и от страданията.
Кая я моли да не се самообвинява и да не се унижава.
Суна признава, че не е казала на сестра си за Пелин, въпреки че е трябвало.
Обвинява себе си за това, моли Кая да си тръгне и да не я вижда повече. Връща му кутията с пръстените.
Суна и Казъм:
Суна казва на баща си, че сватбата няма да се състои, защото Кая не я обича.
Казъм се ядосва и не разбира как тя го е „изпуснала“.
Суна му отвръща: „Как някой може да ме обича, след като дори ти не го правиш…?“
Няколко минути по-късно Латиф съобщава на Казъм, че трябва да напуснат имението.
Хаттуч призовава Казъм да прояви гордост и да обвинява само себе си за унижението на семейството им.
Моли го да отидат на хотел, защото не иска да живее в къща, получена от Корханови.
Ферит и Сейран:
Ферит чака Сейран да се събуди – тя не е щастлива да го види и иска веднага да си тръгне.
Ферит заявява, че няма да я остави на мира, където и да отиде.
Тя се стреми да избегне общуването с него, защото не иска дори да чуе гласа му.
Ферит е убеден, че историята им не може да приключи просто така.
Сейран му уверява, че вече не го обича, след като се е показал като лъжец.
Ферит продължава да се извинява и да я уверява, че просто се е объркал и не е изневерявал с Пелин.
Той много се е страхувал да я загуби, затова не й е казал за нея – Сейран правилно отбелязва, че въпреки това е успял да я отвлече и да я доведе в имението.
Тя му дава да разбере, че сега не става въпрос за Пелин, а за детето, което скоро ще роди.
Боли я да осъзнае, че той ще изпита бащинство не с нея.
Ферит обещава да накара Сейран да повярва в неговата истина.
Тя заключава, че вече е твърде късно и го моли да си тръгне…
