Утре (16-ти март) в „Обещание“ Мерт казва на Нарин, че
Мерт казва на Нарин, че е решил да отиде на общежитие с довода, че мястото му не е в имението, а Кемал няма нищо общо.
Джавидан споделя с Мелике, че ѝ е мъчно за Тюляй.
Севим заговаря Тюляй и ѝ се присмива, че е великодушна, идвайки на партито на доскорошния си годеник.
Нарин е сигурна, че има нещо друго в решението на Мерт да се премести. Казва на младежа, че иска да бъде негова сестра или приятелка с всички хубави и лоши моменти, споделяйки радостите и мъките.
Тюляй успява да уязви Гюлпери и втората се оттегля в къщата. Севим влиза в кухнята и мислейки Гюлпери за помощница, ѝ нарежда да ѝ даде вода. Тюляй наблюдава и се радва.
Мюневер разпитва Кемал защо настоява Мерт да си тръгне. Той ѝ обяснява, че крадецът, ранил Нарин, е приятел на Мерт.
Севим разпитва Джавидан коя е жената, откраднала сърцето на Емир. Гюлпери излиза, а Севим ѝ нарежда да остави чинията със сладки на масата.
Ерджан нарочно бута Гюлпери и тя обръща чинията върху Севим. Севим я нарича „смотла“ и започва да крещи.
Емир изправя жена си, а друго гостенка подшушва на Севим, че Гюлпери е булката.
Емир поставя Севим на място и я съветва да се държи човешки с всички, включително и с помощния персонал.
Шехрие изпраща Мерт с пакет с храна, а Кемал и Нарин го откарват.
Ийт прегръща Гюлпери и ѝ казва, че много я обича. Емир се радва на гледката.
Кемал и Нарин се сбогуват с Мерт и го оставят пред общежитието. Той издебва и тръгва в неизвестна посока.
Гюлпери се оплаква на Хасан, че е поставила Емир в трудно положение и го е изложила.
Мерт сяда на пейка край града и си взима от храната, приготвена от Шехрие.
Вечерта Оя вижда късата рокля, която Тюляй е дала на Гюлпери, и е в шок.
