Нови разкрития за гибелта на динозаврите

Гибелта на динозаврите е една от най-големите загадки в света на палеонтологията и геологията. От десетилетия се спори дали астероид или вулканично изригване са довели до изчезването им. Ново проучване хвърля светлина върху този въпрос, като използва възможностите на компютърния анализ, за да разкрие нова теория.

Ново проучване, в което се използва нова революционна форма на анализ, стига до заключението, че изчезването на динозаврите е предизвикано от вулканични изригвания, а не от удар на астероид.

Изследването използва уникален подход, който свежда до минимум човешката субективност, казва компютърният геолог от колежа „Дартмут“ Александър Кокс.

Преобладаващите теории около изчезването на динозаврите често са се фокусирали върху удара на астероид, който е създал кратера „Чиксулуб“. Друга теория посочва, че продължителните вулканични изригвания, известни като Декански капани в Западна Индия, са причина динозаврите да изчезнат.

За да разгадаят тази древна мистерия, учените използвали статистически модел, наречен подход на Марковска верига. Този сложен модел систематично оценява вероятността за различни сценарии, свързани с газовите емисии от удара на астероида и вулканичните изригвания.

Сравнявайки резултатите от симулациите с геоложките наблюдения, учените успяват да направят заключения за съдбата на динозаврите с висока степен на достоверност.

Палеоклиматологът Клей Табор от Университета в Кънектикът, предполага, че ударът на „Чиксулуб“ може да е предизвикал и други опустошителни последици, освен газовите емисии, предава vesti.bg.

Основното доказателство, което подкрепя теорията, че Декански капани са основен виновник за изчезването на динозаврите, идва от дълбокоокеанските седименти. Сондажите, пробити в тези седименти, съдържат данни, показващи значителни отделяния на газове, включително затоплящ планетата въглероден диоксид и серен диоксид.

В това ново проучване, което изследва изчезването на динозаврите, фокусът се измества върху газовите емисии. Компютърните симулации са установили, че масивните изблици на газ, освободени по време на вулканичното изригване, са достатъчни, за да обяснят промените в температурата и въглеродния цикъл по време на измирането. За разлика от тях ударът на астероида не е предизвикал значителен скок на въглероден или серен диоксид.

Учените използвали паралелни изчисления, включващи 128 различни процесора, които извършват симулации едновременно. Този технологичен скок драстично намалява времето, необходимо за изчисленията, което позволява да се стигне до заключения само за няколко дни вместо за година.

Въпреки това някои учени смятат, че компютърната симулация не дава окончателен отговор на загадката за изчезването на динозаврите.

Сиера Петерсен, геохимик от Мичиганския университет, казва, че черупките на фораминиферите (едноклетъчни морски организми), използвани за извод за температурите в миналото, може да не дават точна информация, поради чувствителността им към състава на морската вода. Различните температури могат да доведат до алтернативни тълкувания за отделянето на газове.