Актьори

Улаш Туна Астепе – загуби и успехи


Ролята на темпераментния, но принципен Тахир, който решително се противопоставя на всяка несправедливост около себе си, се оказва най-успешната и запомняща се изява в кариерата на харизматичния Улаш Туна Астепе до момента. „Всички започнаха да ме наричат Тахир, въпреки че знаят истинското ми име. Според мен това е показателно, че зрителите много искат той да е реална личност, а не измислен герой“, споделя 34-годишният актьор, познат на българските зрители и като антагониста Орхан от „Справедливостта на Кара“.

„Не бях свикнал с толкова положително отношение от страна на публиката към мен. По време на участието ми в „Справедливостта на Кара“ срещах много негативни реакции заради екранния ми образ. Мисля, че ако бях станал популярен първо с харесван персонаж, нямаше да имам толкова успешна кариера. Тогава щях да възприема любовта на зрителите като комплимент към мен като актьор, а не към поверената ми роля и щях да изпитам разочарование след края на проекта. Сега съм наясно, че аудиторията се възхищава на Тахир, а не на мен. Разбира се, получавам и много поздравления за играта ми, които ме вдъхновяват допълнително“, коментира Улаш.

За да се подготви за превъплъщението си, той преминава през усилена подготовка. „Подстригах косата си, започнах интензивни физически тренировки и посещавах специални уроци, за да усвоя напълно диалекта в региона. Прекарвах много време в едно кафене в Истанбул, където традиционно се събират граждани от Трабзон, за да се запозная по-добре с обичаите и манталитета на местните жители“, разказва Астепе. Той признава, че също като героя си Тахир е безкомпромисен по отношение на личностите, склонни към насилие и арогантно поведение: „Мога дори да прекъсна контактите с някой, ако се е отнесъл грубо със сервитьор например“.

„Проявата на агресия не е признак за сила, а точно обратното – на слабост. Към нея прибягват единствено лабилни индивиди, които се намират в безизходица, но не разполагат нито със смелостта, нито с разума да постъпят по друг начин“, убеден е актьорът. За разлика от емоционалния Тахир обаче, Улаш винаги се стреми да избягва конфликтите. „Още от дете предпочитам да използвам ума си, вместо да влизам в конфронтации. Веднъж заблудих мой съученик, че баща ми е мафиот, за да не се сбием. Поводът за враждата ни беше момиче. Бях толкова убедителен в думите си, че той отстъпи, без изобщо да се стига до уговорената ни физическа саморазправа. Никога не съм бил състезателна личност, дори напротив – ако нещо се превърне в надпревара, аз незабавно се отдръпвам“, признава Астепе.

Актьорът има трудно детство, белязано от редица драматични събития. Той е на 11 години, когато в родния му град Измит се случва разрушително земетресение с магнитуд 7.5, при което загиват близо 11 хиляди души. Улаш не крие, че все още изпитва неистов страх от тази природна стихия: „Ясно си спомням гледката на хиляди тела, положени на мястото, където през зимата в града се правеше огромна ледена пързалка. Цареше гробна тишина. Сред жертвите бяха и мои приятели, с които на следващия ден трябваше да участваме в квартален футболен мач. Мина известно време, преди да осъзная, че много от моите близки и познати са си отишли завинаги. Оттогава, дори ако гледам филмови сцени, пресъздаващи земетресение, краката ми започват треперят. Навярно никога няма да преодолея това чувство на паника“.

Няколко години по-късно Улаш губи баща си, а след това и своята майка. Грижите за него се поемат основно от по-големия му брат, с когото посещават мъжка гимназия-интернат в Истанбул. „Участието ми в „Справедливостта на Кара“ ме върна в юношеските ми години, тъй като съдът, в който се водят делата в сериала, се помещава в сградата на моето училище. В съзнанието ми изплуваха много забравени спомени за този болезнен период от живота ми. В дните за посещение от родителите не очаквахме никого и нямаше на кого да се обадим. С брат ми често сме плакали заедно в стаята за срещи“, спомня си с тъга актьорът.

Първите артистични опити на Улас са именно в гимназията. Още тогава той взима и категоричното решение да изучава актьорско майсторство и по-късно постъпва в специалност „Театър“ в университета по изящни изкуства „Мимар Синан“. През 2008 г. работи като асистент-дизайнер на костюми в екипа на филмовата лента „Османската държава“. Дебютира пред камера с участия в късометражни проекти и не пропуска шанса да привлече вниманието към себе си още с първата си изява в телевизионен сериал в „Справедливостта на Кара“.

„Станах известен за една нощ. На сутринта след премиерата на поредицата отидох до кварталния хранителен магазин и всички вече общуваха с мен по различен начин. Но аз никога ни съм искал да бъда едно от лицата на списанията с лъскави корици. Започнах кариерата си от театралната сцена и за мен показността винаги била е чужда“, признава актьорът. Сред значимите проекти в кариерата му са също и драматичните сериали „Майки и мащехи“ (2015) и „Сън“ (2017).

През 2020 г. Улаш е ангажиран с главна роля в историческата сага „Барбароса: Мечът на Средиземно море“. Той влиза в образа на Хъзър Реис – един от двамата легендарни братя, наричани Барбароса заради червеникавия цвят на брадите си, които през XV век установяват пълен контрол над Средиземно море. Зрелищната поредица се нарежда сред най-високобюджетните проекти на турското кино и се радва на огромен зрителски интерес както в Турция, така и извън нейните предели. Участието на Астепе в нея продължава две години, а непосредствено след това талантливият актьор влиза в коренно различно екранно превъплъщение. Той е поканен да участва в римейк на американската медицинска драма „Ню Амстердам“, която пък е вдъхновена от книгата „Дванадесетте пациенти: Живот и смърт в болницата в Белвю“, написана от д-р Ерик Манхеймър. В турската версия, озаглавена „Животът е днес“, Улаш пресъздава образа на амбициозния д-р Баръш Гювенер, който е твърдо решен да подобри отношението и медицинските грижи към пациентите в лечебното заведение, в което е назначен за главен лекар. Екранна партньорка на Астепе в сериала е привлекателната Хазар Ергючлю (Симай от „Север-Юг“, Ейлюл от „Квартала на богатите“ и Джансу от „Висше общество“).

Улаш често изтъква, че не обича медийните изяви, а в свое скорошно участие в телевизионно предаване разкрива и причината за това: „Преди години в началото на кариерата ми давах едно интервю. Всички бяха наясно с моята история за загубата на роднини и приятели по време на земетресението, но както всеки път, въпросите бяха едни и същи. Досетих се, че репортерът търси сензация, но не ми се говореше отново по потискащи теми, затова в един момент му заявих: „Ако продължим в този дух, разказът ще заприлича на филм на режисьора Зеки Демиркубуз“. На следващия ден интервюто излезе със заглавие: „Улаш Туна Астепе: Животът ми може да е вдъхновение за филм на Зеки Демиркубуз“. Ядосах се, думите ми бяха изопачени. Тогава взех решение да не споделям лична информация, за да не ме разбират погрешно“.

Улаш предпочита да се придвижва с велосипед, защото му напомня за малкото щастливи моменти от детството му. Част е от музикална група, която изнася импровизирани концерти за собствено удоволствие. Колекционира стари вещи, свързани със събития от миналото му или с негови близки. „Не мога да изхвърлям нищо, намирам приложение дори и на кутиите от обувки. Мисля, че това е свързано с травмите от миналото ми, причинени от внезапните загуби на скъпи хора“, споделя Улаш.

„Имах един часовник, спомен от баща ми. Носих го постоянно на ръката ми, дори по време на изявите ми във филми и сериали. Веднъж в дома ми бяха нахлули крадци. Наред с други ценни вещи бяха взели и този часовник, въпреки че няма почти никаква материална стойност. На зрителите им беше направило впечатление, че той вече не е на ръката ми, и започнаха да ме разпитват. Аз избягвам да говоря по тези въпроси, но споделих истината с някои от почитателите си. След десетина дни получих обаждане от мой познат, който притежава магазин за часовници. Той ми заяви: „Улаш, всички издирват часовника ти“. Оказа се, че феновете ми са се активизирали и са започнали да обикалят часовникарски ателиета, битпазари и заложни къщи, за да го търсят. Така и не го откриха, но жестът им беше страхотен“, разказва актьорът.

Улаш не разкрива подробности за любовния си живот, но медиите в родината му свидетелстват за двегодишна връзка с филмовия критик и актриса Джансу Байдар, приключила през 2020 г.

Заповядайте в нашата фейсбук група – https://www.facebook.com/groups/turski.seriali.fen.grupa/ Тук ще качваме епизоди, новини и снимки свързани с любимите ви сериали.