winless
НА КРАТКО какво се случва в епизод 142 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 19 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Тахир пристига в хотела разстроен и иска да напусне страната, но Нефес всячески се опитва да го разубеди от тази идея. Али и Есма идват при тях и им казват, че Ведат е променил показанията си и Тахир е свободен. Тахир не разбира защо Ведат е направил това.
Сание се връща вкъщи и казва на Асие и Назар, че е разказала на Тахир за всичко.
Тахир и Нефес се връщат в имението на Калели. Цялото семейство е много щастливо за тях, но Сание се срамува да излезе при тях.
Какво ще каже Тахир на Сание, как ще се оправдае Сание?
Сание разговаря с Нефес. Разговорът им се оказва много откровен.
Нефес обяснява на Тахир, че не е важно какво е направила г-жа Сание, а по-важно е, че тя не го е изоставила, го е приела и го е отгледала като свой син. Нефес предлага на Тахир да отиде в дома на Калели и да прегърне семейството си. Тахир осъзнава, че това не е възможно, тъй като полицията стои пред къщата им. Нефес моли любимия си да вярва в чудеса.
Али и Есма пристигат в хотела, в който са отседнали Нефес и Тахир. Али поздравява приятеля си и му казва, че днес Ведат е дал показания в полицейския участък, в които заявява, че е бил прострелян от друг човек. Тахир не разбира защо Ведат е решил да промени показанията си. Али смята, че няма значение защо Ведат го е направил, важното е, че Тахир е оправдан по всички обвинения.
Сание се прибира вкъщи и сяда на един стол изтощена. Асие отбелязва:
– Ти, какво да не получаваш отново инфаркт? Сякаш имаш сърце! Не знам какво е това, но на мен ми прилича просто на газове.
– Аз казах на Тахир, а той ме погледна така, погледна ме така в очите и си тръгна. Той си отиде.
Асие не разбира, къде свекърва ѝ би могла да срещне Тахир, но Сание няма намерение да обяснява нищо. Оплаквайки се, че Тахир си е отишъл, Сание отива в стаята си.
Асие се обажда на съпруга си и му казва, че г-жа Сание се е срещнала с Тахир.
Фикрет се прибира вкъщи и хваща сина си в кухнята да готви. Фикрет се чуди какво прави Ведат.
– Тахир не те ли е убил? Или е толкова смел, когато ме вижда пред себе си. Мислех си, че когато Тахир разбере, че си убил родителите му, ще те убие, затова правя халва за помен. Нали, това се предполага, че трябва да правят децата?
– Не се дръж като клоун?!
– Значи, ако се съди по това, че не си умрял, срещата е минала добре, а? Колкото и да е странно, това е още едно нещо, което ни обединява с Тахир. Говоря за родителите си. Никой от нас не познаваше истинските си родители.
– Ти нямаш никакви общи качества с него.
– Трябва ли да съм разстроен? Приличам на дете, което не може да заслужи одобрението на баща си, каквото и да прави. Защо се чудя?
– Даде ли показания?
– Ти искаше да го направиш, татко. Дадох. И използвах съобразителността си: Не Тахир ме е застрелял, а един от служителите, които уволних.
– Това е прекрасно! Може би за първи път в живота си си направил нещо добро. Можеш да се гордееш със себе си. И така, какво смяташ да правиш? Имаш ли нещо на ум?
– Ще се махна оттук.
– Просто ще си тръгнеш, нали? Ведат, да ти кажа ли, че не ти вярвам?
– Каквото и да кажа, все не е така. Вечните проблеми между баща и дете. Ще си тръгна оттук, независимо дали ми вярваш, или не.
– Добре! Къде ще отидеш?
– Далеч. Колкото е възможно по-далеч. Възможно най-скоро, до няколко дни. Първо трябва да се погрижа за някои неща. Трябва да си починеш. Днес си изповядал поредния си грях, може би сега ще можеш да спиш спокойно, татко?!
Ведат излиза от кухнята. Фикрет, който не може да сдържи сълзите си, продължава да стои в средата на кухнята.
След като напуска хотела, Али се обажда на Мустафа и му съобщава, че Тахир е освободен от всички подозрения. Той вече не трябва да се крие.
Нефес казва на Тахир, че сега не е необходимо да напускат родината си. Тахир не разбира защо Ведат е оттеглил показанията си. Нефес не се интересува от мотивите на Ведат, а по-важното сега е, че семейството му му липсва и го чака. Тахир признава, че не му е лесно да се върне в онази къща и се страхува, че няма да може да се сдържи и ще каже твърде много на майка си. Нефес го моли да не се сърди на госпожа Сание. Човек не може да прекара целия си живот, за да плаща за една грешка и каквато и да е г-жа Сание, тя е неговата майка.
Тахир не разбира как Нефес може да защитава човек, който ѝ е причинил толкова много зло. Нефес обяснява:
– Човек се отнася към другите хора така, както иска да се отнасят към него. Ако той иска да бъде обичан, значи самият трябва да обича. Ако човек иска да бъде уважаван, той показва уважение, дори ако хората не го заслужават.
Мустафа и момчетата сигнализират с колите си и влизат в двора на имението си. Асие изтичва навън при шума и пита какво се е случило. Мустафа щастливо ѝ съобщава, че брат му идва и Нефес е с него.
Сание чува радостните викове на децата си, но не смее да излезе от стаята си.
Осман, научил добрата новина, бърза към къщата на Калели.
В колата Есма обяснява на Тахир, че трябва да даде показания пред прокурора и да получи удостоверение, че вече не е издирван. Али признава на приятеля си, че вече не е в полицията, но поради каква причина мълчи.
Тахир и Нефес се прибират вкъщи. Семейството ги посреща с прегръдки.
Тюркян казва на Мерджан, че Джемил все още се инати и не иска да чуе нищо за Назар. Назар се обажда на сестра си и ѝ казва, че Тахир и Нефес са се прибрали, защото Ведат е променил показанията си. Мерджан и Тюркан искрено се радват за тях.
Али и Есма съобщават на семейството на Калели, че Ведат е променил показанията си и по тази причина всички обвинения срещу Тахир са оттеглени.
Мустафа разказва на Тахир, че докато той е бягал от правосъдието, Мурат е откраднал Назар и я е довел в дома им. Мурат прегръща Назар и казва, че мъжът трябва да защитава тази, която обича.
Мустафа забелязва, че Фатих не спира да гледа към Берак. Мустафа предупреждава брат си, че един ден ще го убие. Тахир пита къде е майка им. Мустафа му отговаря, че е в стаята си.
Тахир влиза в стаята на майка си и сяда до нея на леглото.
– Не си направих труда да те попитам защо си го направила и как си могла да го направиш. Не те попитах защо си го скрила от мен. Нищо не те питах! Мислиш, че защото не бях изненадан? Мислиш ли, че не съм наранен или разстроен, че всичко, което знаех до този ден, се оказа лъжа?
– Сине!
– Слушай! Това, което чух там, ми се стори като удар с чук по главата. С всяка твоя дума сякаш нещо в мен се счупи, но не можех да кажа нищо. Какво можеха да променят думите ми? Ти ме отгледа, не в това е проблемът, че можем да преодолеем, това не е проблемът.
Откакто Нефес дойде в тази къща, ти говориш едно и също. Казваше, че е разведена жена с дете, че внася проблеми в дома ни. Казваше, че тя ще разруши семейството ни, че ще разруши единството ни. Какво единство е това? Ти отблъсна човек, който дойде на вратата ти с молба за помощ, ти издърпа косата на жена, която се опита да те нарече майка. Опитах се да я защитя от теб, дори повече, отколкото се опитах да я защитя от Ведат. Ти си се поддала на страстта си и си причинила смъртта на двама невинни души. Фикрет, опитвайки се да получи любов, която не му принадлежи, уби двама невинни души, мамо. Но това, мамо, колко силен беше гласът ти, когато ни даваше уроци по възпитание. Възпитание, съвест и чест, а сега главата ти е сведена и гласът ти е тих.
– Аз не съм ги убила! Не съм искала да умрат! Фикрет е виновен!
– Фикрет! Много е странно! Той застана пред мен и каза, че от години носи тази тежест! Каза ми да го убия! Повярвах на разкаянието му, но не повярвах на нито една сълза, която потече от очите ти, мамо и няма да повярвам. Сакине е моята майка, нали? Фикрет уби Сакине. Винаги съм си мислела, че ти си моята майка. Ти си убила майка ми!
Тахир излиза от стаята на Сание и моли Нефес да се върнат в хотела. В този момент Мустафа се обажда на брат си. Асие моли Тахир да реши нещата с брат си, а Нефес засега ще остане при тях.
Нефес се грижи за Мехмет. Асие казва на Нефес, че е време и тя да помисли за бебе. Ийт има нужда от братче или сестриче.
Сание влиза в стаята на момичетата и казва на Нефес, че трябва да поговорят.
Мустафа предлага вечерта да приготвя скара.
Нефес влиза в стаята на Сание. Жената признава, че всичко, за което е чула снаха ѝ, е истина. Сание разкрива, че е била много млада и не е осъзнавала нищо.
– Тахир каза, че съм обърнала гръб на човека, който е дошъл на прага ми и е поискал помощ. Не, не съм се отвърнала. Видях едно момченце на прага на къщата си. Беше подхвърлено с едно писмо. Не се отвърнах, а го приех.
– Г-жо Сание, разбирам ви. Можехте да изоставите Тахир, можехте да му обърнете гръб. Можехте да го направите, за да прикриете греховете си, но не го направихте.
– Аз не го направих. Не можех. Можеш да ме обвиняваш в каквито си искаш грехове, но аз не обърнах гръб на човек в нужда. С теб беше различно.
– Добре, че не го направихте. Вие спасихте живота на Тахир, а Тахир спаси моя живот. За това съм ви много благодарна.
– Ти ми благодариш?
– Защото виждам всичко.
– Всичко, което съм направила?
– Трябва ли да ви обвинявам? Трябва ли да ви кажа, че много пъти сте ме дърпали за косата и сте ме гонили през вратата? Г-жо Сание, аз наистина ви разбирам. Издали сте местонахождението на Сакине на баща ѝ. Направили сте го, защото много сте обичали лудия Тахир, а после не сте можели да кажете на Тахир, за да не ви обвинява.
– Ядосана си на мен. Ядосана си. И си права.
– Госпожо Сание, аз само се опитвам да ви разбера, защото е лесно да съдиш и да обвиняваш.
– Лудият Тахир обичаше Сакине, точно както нашият Тахир обича вас. Сакине имаше проблемен годеник – този Фикрет. И ти имаш проблемен съпруг Ведат. Много се стараех да не позволя това да се повтори, за да не бъде съдбата ти като тяхната. Много се стараех и всичко, което съм направила, е по тази причина. Ще поспя за малко, ще ме оставиш ли?
Дурук казва на Фикрет, че Ведат току-що е излязъл от къщата. Фикрет нарежда да следят Ведат денонощно.
Фикрет се обажда в старческия дом, за да получи информация за един човек.