Ачеля обвинява Демир, че не се интересува изобщо от нея. Демир ѝ обяснява, че е заради двете работи, на които работи. Тя му намеква, че нещата между тях ще се променят.
Езо отива при майка си и ѝ заявява, че знае чия дъщеря е. Обвинява я, че никога през живота ѝ не се е държала като истинска майка и сега разбира защо – за да не си спомня за греха си на младини.
Езо заявява на Вуслат, че е наследила биполярното си разстройство от Левент. Признава ѝ още, че за пръв път от години някой я е приел такава, каквато е (визира Али), а Вуслат ѝ е отнела и това.
Езо показва белезите от раните, които си е причинила, когато се е самонаранявала. Добавя, че вече е късно да си върне Али.
Езо се сбогува с Вуслат и излиза от стаята. Али и Назлъ я срещат, а Езо иска да знае истинската причина Али да я избягва.
Вуслат е след дъщеря си и чува как Али ѝ признава, че Вуслат го е заплашвала и тероризирала, за да стои далеч от нея.
Езо благодари на Али за откровеността му и напуска болницата. Вуслат заплашва Али, че нещата не са приключили.
Белиз ги прекъсва и съобщава на Али и Назлъ, че колона от коли, изпращали мъж като войник, е катастрофирала. Търсят лекари от цялата област, които да отидат на магистралата и да помогнат.
Танжу е в операция и не успява да отиде. Ферман, Дорук, Демир, Али и Назлъ тръгват към мястото на инцидента.
Ферман дава на асистентите ленти с различни цветове, с които да обозначават ранените и дали имат шанс за живот.
Вуслат нарежда на Волкан да последва Езо.
Ферман и асистентите пристигат на място и се хващат за главите, когато виждат броя на ранените.
Всеки се заема с няколко случая. Налага се да сложат черни ленти на тези, за които няма надежда.
Дете и майка му са паднали от моста при верижната катастрофа. Детето набира 112 и моли за помощ, а Ферман се втурва да ги търси.
Танжу настоява да отиде и да помогне, но Белиз не позволява, тъй като няма друг хирург в болницата, а могат да докарат спешни случаи за операция.