Ведат е убит.
Генджо, който винаги е успявал да намери изход от всяка ситуация, вече няма път за бягство и стъпка по стъпка се приближава към смъртта, която е заслужил.
Предал завещанието си на Тахир, Фикрет тръгва на пътешествие, за да изплати последния си дълг. Докато Тарък и Мерджан се наслаждават на огъня, който пламти около тях, Ферхат и Хазан си дават обещание, подвластни на огъня, който се е заселил в сърцата им.
Ведат приживе казва на Тахир, че Нефес ще умре при раждането на бебето, което носи. Всяка бременност е пагубна за Нефес. Но! Щастието каца на рамото им.
Тахир и Нефес живеят щастливи от факта, че взимат дъщеря си Масал на ръце! Но междувременно Нефес се готви да начертае напълно нов път за себе си!