Колегите на Нарин от болницата ѝ поднасят подаръци за близнаците, които очаква, както и ѝ организират прощално парти, тъй като Кемал, Нарин, Мерт и Масал заминават да живеят във Виена.
Кемал и Нарин си подготвят багажа. Кемал звъни на Емир и му казва, че се гордее с племенник като него. Емир му обещава да движи фирмата и да помага за поддръжката на дома му.
Масал придружава Мерт на гроба на майка му. Той ѝ благодари и ѝ казва, че това значи много за него.
Саваш прехвърля чифлика на Емир, а Бейхан беснее и заявява, че няма да го позволи.
Старата вади пистолет и го насочва към Саваш. Накрая Бейхан не издържа и пада на земята. Умира от инфаркт.
Емир моли Гюлпери да не си отива и ѝ признава, че я обича.
Нарин, Кемал, Мерт и Масал заминават и оставят грижите за имението на Шехрие, Мюневер и Мюлеим.
След време…
Гюлпери и Емир се будят в едно легло. Емир не ѝ позволява да стане преди да му даде целувка.
Кемал и Нарин са се върнали за кратко и отиват на гости в имението на Тархун. Двамата държат родените близнаци в скута си, а Джавидан им се радва.
Кемал се хвали, че Масал е добре и получава оферти във Виена, Австрия. Възнамеряват скоро да се върнат при нея и да продължават да я подкрепят.
Мерт също му върви и е спечелил стипендия за добро училище във Виена.
Мюневер и Мюлеим са повече от щастливи и нямат търпение да видят внуците си.
Саваш се обажда на Емир и му казва, че съжалява, че не е успял да дойде на сватбата им с Гюлпери.
Емир пък му поднася съболезнования за смъртта на Бейхан. Саваш му споделя, че заминава за чужбина, защото вече нищо не го задържа в Турция.
Гюлпери и Емир поднасят подаръци за близнаците на Кемал и Нарин.
Саваш поверява Фидан и дома си на Баран и тръгва към летището.
Бекир, Джавидан, Сефер, Мелике, Кемал, Нарин и близнаците изпращат Гюлпери, Емир и Ийт, които заминават на меден месец.
Ийт нарича Гюлпери „мамо“. След това моли баща си да си направят обща снимка преди да тръгнат.