Ариф отива при Бахар и ѝ дава плика с телефона, пратен от Сарп.
Сарп разказва на Пъръл, че вчера от училището са отвлекли Нисан и Дорук. Пъръл се прави на притеснена и отговаря, че Незир най-вероятно е виновен.
Сарп си спомня колко време са стояли Пъръл и децата във фоайето на хотела. Заявява на жена си, че тя нарочно е викнала Бахар в хотела и се е показала с близнаците. Искала е Бахар да научи, че той е женен.
Сарп побеснява и тръгва да си събира багажа. В същото време звъни Бахар. Пъръл напуска стаята, а Сарп вдига.
Сарп се обръща към Бахар с „любима“. Бахар иска да знае дали всеки момент могат да бъдат нападнати от опасни хора.
Сарп обещава да ѝ обясни всичко, но тя отказва да го слуша. Единствено желае да научи дали Нисан и Дорук са в безопасност.
Сарп отвръща, че не знае и дава дума след няколко дни да ги заведе на безопасно място. Дотогава иска да бъдат внимателни и винаги да има някого с тях.
Бахар заявява, че вече не може да го познае. Допълва, че знае, че е убил човек по невнимание. Кара го да признае в полицията. Сарп обяснява, че не може да отиде.
Тогава Бахар отвръща, че тя ще го направи. В същото време Мюнир подслушва разговора им през друг телефон.
Мюнир разказва на Пъръл за какво са си говорили Сарп и Бахар. Пъръл е бясна, че Сарп я е записал в телефона като „моята Бахар“.
Енвер заповядва на Ширин да опразни стаята си и да се нанесе в склада на къщата. Нейната стая той ще използва за шиене, а тя ще му помага, за да изплатят дълга си към Сарп.
Ширин се присмива на решението на баща си, но той е непреклонен.