Зерин, майката на Пелин, поема инициативата в разговора си с Есме и й напомня за отношението на Казъм към нея. Есме обаче не се смущава и изказва нови аргументи в защита на Сейран и Ферит, като твърди, че те се обичат и затова няма да се разведат. Също така обвинява Зерин в липса на самоуважение, тъй като се стреми да събере дъщеря си с женен мъж.
Малко по-късно Есме изразява всичкото си недоволство на Ферит, като го сравнява с Казъм, казвайки, че дори той никога да не е посягал към други жени. Тя също така му дава да разбере, че повече не иска да го вижда, защото е споделил семейни тайни със семейството на Пелин.
Зерин се среща с Ифакат, за да й разкаже за случилото се. По-късно към тях се присъединява Пелин, на която те разкриват плана си за завоюването на Ферит.
Сейран се връща у дома с чувство на презрение към съпруга си. Тя не вярва на обясненията му, в които той се кълне, че нищо не е разказвал за тяхното семейство нито на Пелин, нито пък на Зерин. Сейран казва на Ферит, че повече никога няма да му има доверие и че няма да имат деца заедно. Той се опитва да я удари, но тя го спира преди да успее, и му казва, че между тях всичко е свършило.
Сейран се връща в бащиния си дом и разказва, че Ферит е замахнал към нея и за решението си да не се връща повече в имението на Корхан. По същото време, Ифакат й подлива вода, като съобщава на Халис за бягството на снахата от дома. Тя също така включва в разказа си Гюлгюн и Латиф, които според нея не са направили нищо, за да я спрат.
Халис се обажда лично на Сейран и настоява тя да бъде у дома вечерта. Момичето отказва, което много разгневява Халис. След това Сейран добавя към разговора новината за постъпката на съпруга си и своето решение да не се връща повече при него. След като изказва мнението си, Сейран затваря телефона – фактът, който окончателно изважда Халис от равновесие.
Той се разправя с Казъм, настоявайки той да доведе непокорната си дъщеря у дома за вечерята. Заплашва, че ако това не се случи – Казъм също ще загуби мястото си в офиса.