Сейран, при поредното си посещение при лекаря, среща в коридора на болницата съпруга на жена, която е болна от същата болест като нея. Тя разбира, че и на Ферит ще му бъде трудно да приеме заболяването ѝ и това осъзнаване ще му донесе много допълнителни страдания. Сейран признава на сестра си, че не иска такъв живот за своя възлюбен, затова признава, че дори не иска да ходи на лекарския преглед. Суна я подкрепя и я моли да отиде на разговор с психолог. Междувременно, Ферит се изповядва на Пелин. Момичето умело насочва вниманието му към момента, когато го е спасила, като се е хвърлила пред него под куршумите. Той ѝ благодари – Пелин признава, че го е направила от чисто сърце, защото е искала поне малко да компенсира негативите, които е причинила в живота му. Ферит ѝ дава да разбере, че въпреки всичко, спомените за добрите моменти в техния живот няма да изчезнат.
Есме отива при Зерин и заявява, че е много разстроена, че Ферит и Казъм са с нея в апартамента. Тя заявява, че отсега нататък ще живее заради дъщерите си, защото е решила да се разведе с Казъм. Упреква съпруга си, че въпреки жертвите ѝ, той винаги я е смятал за недостойна дори да седне на една маса с него. Съжалява, че е загубила живота си за него, а се оказва, че му е трябвала само външната показност. Тя предава Казъм в ръцете на Зерин и заявява, че не се страхува от затвора и благодари само на Господ, че не е станала убиец. След това Есме се качва в колата на Тайяр и заминава в неизвестна посока.
Сейран споделя с психолога своите емоции след ситуацията в болницата. Тя смята, че просто няма право да принуждава Ферит да преминава през такава съдба. Не иска да вижда на лицето му фалшива усмивка, като се чуди какви реални емоции изпитва в този момент. Жената предлага на Сейран да се постави на мястото на съпруга си – тя смята, че по-правилната стъпка за нея е да се отдръпне, без да обрича Ферит на страдания, който и без това още не е успял да се възстанови след смъртта на баща си. Сейран моли психолога да ѝ помогне да се отдалечи от Ферит – жената ѝ дава да разбере, че тази постъпка би била неетична. Междувременно, Ферит разговаря във фоайето със Суна, опитвайки се да разбере истинската причина за спешното им посещение при психолога. Сестрите го уверяват, че няма допълнителни причини.
Тарък се обажда на Сейран и демонстрира по видеовръзка пленения Кая, като иска среща. По същото време Тайяр взима Есме за заложница и насочва пистолет към нея, изисквайки да му даде телефона си. Ферит отива на среща с граф Зия, а при Ифакат в офиса пристига дъщерята на Фекрие – Серпил, която ѝ дава да разбере, че тя е изпратила тези съобщения от скрит номер. Ифакат не се страхува от нея и заявява, че ще я унищожи – тогава Серпил ѝ дава да разбере, че има и друг компромат срещу нея, например нейното признание за съпричастност към смъртта на съпругата на Халис. В замяна момичето иска да бъде настанено в имението на Корхан.
Ферит признава на граф Зия, че е виждал в дядо си друг човек, който той наистина се оказва. Заявява, че е готов да отмъсти на всички и иска от него сила, за да може да се изправи срещу всеки враг. Междувременно, на срещата със Сейран, Тарък я моли да се бори с болестта, защото не иска да вижда как угасва красотата ѝ. За да я подтикне да се съгласи да лети с него до Лондон, той обещава да убие Кая и Ферит, ако тя откаже. Сейран, след страшните спомени от миналото, взима самолетните билети от ръцете на Тарък. Граф Зия показва на Ферит кутия, в която съхранява дребни детайли на болка и спомени от миналия си живот. Дава му да разбере, че ще трябва да се откаже от скъпите и любимите си хора, за да премине сам през този сложен път. Уточнява дали е готов да се откаже от любовта си към Сейран. По същото време, сестрите в кафенето срещат Пелин, която заявява на Сейран, че знае за нейната болест.