Казъм е на път да се мести, когато Ферит му се обажда. Оказва се, че Ферит и неговото семейство вече са пред дома му – дошли да поискат ръката на Сейран за втори път. Казъм ги допуска в дома си и започва да говори дълго за условията, при които е готов да позволи на Сейран да живее с тях. Също така заплашва, че може да дойде при тях по всяко време, за да се увери в благосъстоянието на дъщеря си. Ферит е предупреден за миналите си грешки – той уверява, че са останали в миналото. Накрая, Казъм изисква извинение от Халис, който се подчинява, след което чака решението за Сейран. Казъм се бави с отговора, но накрая позволява на дъщеря си да се омъжи за Ферит втори път.
Една седмица по-късно Сейран и Ферит се венчават с разточителна сватба и много гости. Гостите от страната на булката греят от щастие, докато роднините на Ферит седят по-мрачни от буреносен облак. Свидетели на тяхната сватба са Суна и Абидин. След официалната част младоженците отиват в имението. На прага Сейран споделя с мъжа си неприятни спомени за първия път, когато е влязла в този дом и за момента, когато е била изгонена и разделена с него. Ферит я умолява да не отчайва и обещава да бъде до нея във всяка ситуация. След това я вдига на рамо и я носи в тяхната стая, където се извиняват за миналите си грешки. Сейран се разкайва за думите си, че не иска да има дете от него, казани преди от гняв. Изразява желание да му роди син. След това те си признават любовта и се сливат, засипвайки се с целувки.
Халис, след дълго отсъствие, слиза да закусва на общата маса. Моли семейството си да не започва храненето, тъй като очакват гости. След няколко минути в дома влизат неговата извънбрачна дъщеря Нюкет и нейният син Кая. Развълнуван до сълзи, Халис обявява, че оттук нататък те ще живеят в имението.