„Златно момче“ Суна вече гледа от „високо“ Сейран

Есме, претоварена от поредния спор с мъжа си, се чувства зле. Хаттуч предупреждава сестрите, които бързо отиват в хотела й. Есме им казва, че кавгите са пагубни за здравето й, и ги умолява да не се карат. След кратък разговор, Есме ги изпраща, за да предотврати среща с Казъм.

Насаме, Суна уверява Сейран, че ще посещава майка им редовно. Тя обаче я упреква за честите пътувания до дома на Аби, „въпреки че има жив съпруг“. Суна припомня на Сейран общия им живот с Пелин, подчертавайки, че тя също е била принудена да прави компромиси. Сейран, осъзнавайки грешката си, се извинява на сестра си за упреците. Разговорът разкрива, че и двете се борят за своето щастие, макар и по различни начини. Но Суна придобила ново самочувствия сякаш гледа отвисоко сестра си Сейран.

Сейран извежда Ферит навън с намерението да се освободи от контрола му и да започне самостоятелен живот. Но Ферит не може да приеме нейното решение и настоява за обяснение за срещите й с други мъже. Възмутена от неговите неуместни предположения, Сейран му удря плесница, която го кара да се осъзнае. Ферит се извинява, но продължава да има съмнения. Сейран го предупреждава да не я сравнява с неговата „бременна любовница“, докато тя все още е съпруга му. Признавайки вината си, Ферит се опитва да я убеди да се върне с него, но на Сейран внезапно й прилошава. Новите й приятелки я подкрепят, отблъскват Ферит и му обещават да се погрижат за нея.

Шихмус, разгневен от унижението, нанесено му от семейство Корхан, планира да изпрати жените си в чужбина. Нюкет, осъзнавайки опасностите от прибързаните му действия, идва при него и се опитва да го спре. Тя първо споменава сина им, а след това възрастта на Халис. В крайна сметка, Нюкет предлага брак на Шихмус като средство за прекратяване на враждата.

След като се разбира с Шихмус, Нюкет го убеждава да отведе Пелин в имението на Корхан. Халис е радостен от нейното завръщане, посреща я с отворени обятия и обещава да я защитава. Пелин, осъзнавайки сигурността на имението, се чувства спокойна за бъдещето си с внука му.

Обсебен от Сейран, Ферит я чака на входа на хотела. Сейран отново го моли да я остави на мира, но той не може да приеме отхвърлянето и заявява, че не може да живее без нея. За да му покаже колко са празни чувствата му, Сейран го целува, но след това хладнокръвно заявява, че тази целувка не е значила нищо за нея и че той вече не е част от живота й. С тези думи, тя се обръща и решително тръгва напред, освободена от миналото.