Абидин се напива и се връща в стаята в имението, където е прекарал целия си живот. Разговаря сам със себе си, осъзнавайки, че дори отначало не е имал смелостта да погледне към Суна, защото тя заслужава повече. После изважда пистолет и пише бележка. След известно време други служители я намират и четат написаното в нея: „не всеки е съден да бъде щастлив…“. Те веднага звънят на Ферит, който незабавно се отправя да му помогне.
Вечерта, всичко е готово за сватбата. Ферит открива Абидин недалеч от мястото на празненството и разбира, че той е искал да отвлече любимата си. Ферит не го оставя в този труден момент, а отива заедно с него. Те се преобличат като сервитьори и се промъкват незабелязано в стаята на сестрите. Сейран е обезпокоена за тяхната безопасност и ги моли да си тръгнат, преди да се случи нещо лошо.
Абидин признава любовта си на Суна и изразява желанието си да избягат заедно, на което тя се съгласява. Те четиримата се опитват да напуснат сградата незабелязано, но Сафет открива, че липсват в стаята. Той съобщава за това на останалите. Казъм обвинява Сафет за случилото се и той нарежда да отидат в имението на Корхан. Скоро след това те пристигат пред портите и Халис нарежда да ги пуснат вътре.