Ферит беше доволен, че се жени за Сейран, а не за нейната сестра. Бащата на Сейран не се интересуваше коя от дъщерите си ще даде за жена. Пред сватовете той започна да говори най-хубавите неща за Сейран и да разказва колко се гордее с дъщеря си. В края на краищата, за толкова много години тя никога не беше свеждала главата му. Сега Сейран ще може да стане не снаха, а дъщеря на семейството на младоженеца. Когато Суна видя пръстена на ръката на Сейран, тя не можа да се сдържи и избухна в сълзи.
Майката се опитва да успокои дъщерите си и казва, че за съжаление те няма да могат да променят нищо. Въпреки факта, че тази тема беше затворена, Сейран не възнамерява да приеме съдбата си. Тя се надява, че все пак може да предотврати сватбата с Ферит. Тя кани приятеля си да я отвлече и Сейран е готова да отиде с него навсякъде, но да е далеч оттук. Сейран се изправи пред баща си и заяви, че предпочита да умре, но не и да се омъжи.
Никой не може да я принуди. Бащата беше много ядосан от думите на дъщеря си и я заключи в мазето. Денят на сватбата на Ферит и Сейран най-накрая настъпи. Халис казва, че сега ще ожени внука си за наказание, но понякога в живота се случва невъзможното да стане възможно.