Сейран взема колието на Хаттуч и отива при Халис, поздравява го за бъдещия му правнук. След това го упреква с думите му за честност, морал и значението на семейството, за които той самият винаги е говорил. Халис й казва да не изпитва търпението му, той е имал достатъчно от баща й. Сейран го уверява, че не се страхува, вече е изпитала всичко. Спомня си първия си ден в имението, как се е страхувала от него. Разказва, че в този момент леля Хаттуч я е подкрепила. Тя я помолила да не се тревожи и й дала колие, което й разрешила да покаже на Халис, ако има нужда от помощ. След тези думи Сейран хвърля украшението в краката му и заявява, че вече няма да живее в лъжа и да търпи любовницата на мъжа си.
Ифакат се опитва да й запуши устата, но тя разказва на Халис, че тя е любовница на Орхан. Жената е в шок (Халис също), опитва се да каже, че това е лъжа, но по лицето й се вижда, че е истина. След това Сейран изразява увереност, че Халис не е толкова сляп, за да не види истината. Сейран излиза от стаята, а Ифакат се хвърля в краката на Халис, моли за прошка – той я отблъсква. Орхан влиза, не разбира какво се случва – Халис го удря по лицето, наказва го и го нарича жалък. Гюлгюн в този момент плаче на вратата на стаята.
Казъм се опитва да уговори Сейран да остане в имението – моли я да се оттегли в стаята за разговор. Момичето го провокира на пореден бой, иска да я бие и да говори направо тук.
Казъм играе ролята на светиня, моли я да спре да говори такива неща, иначе всички ще си помислят, че е истина. Сейран продължава, моли го да не се стеснява, вини го за всичко и признава, че вече няма да му позволи да я бие. След това се обръща към Ферит, който не е забелязал болката й в този дом. Суна и майка й подкрепят Сейран в желанието й да си тръгне. Ферит моли за прошка и я умолява да не си тръгва. Сейран само се убеждава, че той така и нищо не е разбрал… Защото Сейран си тръгва не от дома, а от него.