Ферит не разбира защо Сейран продължава да бяга. Тя заявява, че не е готова да приеме детето му от друга жена. Нарича го подлец, който мисли само за себе си – плюе на нейните чувства и на чувствата на Пелин. Сейран му казва, че ще живее прекрасно и сама. Ферит й отвръща, че няма нищо, дори няма къде да отиде. Сейран дава да се разбере, че светът е огромен – ще се справи сама и ще постигне всичките си мечти. Уверява Ферит, че никога няма да се върне при него. След това сваля брачната халка и я поставя в неговата длан.
Охраната насилствено извежда Казъм от територията на имението. Легнал на прага, той си спомня за детството си и жестокия си баща, който се е държал с него по същия начин, както той самият по-късно със своите дъщери.
Кая и Суна съобщават на Халис, че са завършили започнатото и са узаконили отношенията си. Също така момичето му разказва, че е изгонила Казъм, за да му покаже, че няма да може да влезе в дома за сметка на дъщерите си. Халис е доволен, хвали Суна и казва, че е постъпила достойно, разрешава й да целуне ръката му. В следващия момент в имението се появява Нюкхет. Тя е изненадана от присъствието на Суна, но скоро научава, че те са се оженили със сина й. По лицето й ясно се вижда, че това не е влизало в плановете й.