Всички обитатели на имението са много изненадани, когато Халис представя наскоро пристигналата си извънбрачна дъщеря Нюкет и нейния син Кая. Още по-голям шок за тях е новината, че оттук нататък те ще живеят с тях под един покрив. Халис кани всички да седнат на масата за закуска. След това започва важна реч, чиято основна идея е фразата „най-добър е този, който се отнася най-добре към тази маса“. После моли Нюкет да заеме мястото от лявата му страна, а Кая – до майка си. Ифакат е принудена да седне в края на масата, със сълзи в очите.
Единствено Ферит не се съгласява с решението на дядо си и настоява новият му брат да седне на друг стол. Убеждава всички, че докато той е жив, този стол ще остане за неговия брат Фуат. Кая сякаш се съгласява с думите му и иска да стане, но Халис му забранява. След това казва на Ферит, че може да напусне закуската, ако нещо не му харесва. Ферит се обръща и си тръгва в стаята си, като Сейран го следва.
Ферит смята, че новопристигналите в имението са никои, за да седят с тях на една маса и още повече да заемат местата на тяхното семейство. Сейран изразява разбиране към чувствата му, но го моли да се успокои, защото нервите няма да му помогнат. Той е убеден, че дядо му е направил това умишлено, за да му отмъсти.Смята, че Халис сега ще зависи от мнението на Нюкет. Ферит също се разстройва, че никой на масата не е изразил недоволството. Сейран съгласява, че Халис прави това нарочно, но съветва Ферит да запази спокойствие. Предполага, че могат да се разберат с Кая, ако Ферит се опита да говори с него. Ферит е изненадан от предположението й и казва, че няма да се успокои, докато те не напуснат техния дом.
Халис благодари на Нюкет и Кая на масата, че са се отказали от своя комфорт и са се съгласили да дойдат в имението. Изразява надеждата, че с тяхното присъствие най-накрая ще може да изгради семейството и отношенията, за които винаги е мечтал. Обръща се към Нюкет, като я нарича специален човек за него. После казва на всички, че след неговата, втората по важност дума ще бъде на Нюкет – тя ще взема всички решения за дома. Орхан изразява съмнения, че Нюкет може да управлява дома, без да познава тях и техните традиции. Смята това за несправедливо. Но Халис казва, че всеки, който не е съгласен с него, може да напусне имението. В следващия момент, Нюкет моли баща си да говорят насаме, след което се оттеглят в неговата стая.
Сейран се опитва да убеди Ферит, че Нюкет и Кая са същите роднини на Халис, както те. Затова трябва да се примирят, че ще живеят заедно под един покрив. Ферит обаче смята, че Асуман и Ифакат не заслужават такова отношение, и че животът в имението вече никога няма да бъде същият. Той не иска повече да слуша дядо си и казва, че ако правилата не останат същите, те ще се преместят да живеят на друго място. Сейран смята, че това решение е глупаво, но
той не я слуша. Гюлгюн и Асуман наричат Кая невъзпитан, защото не е уважил паметта на техния починал роднина, след което момичето бяга в стаята си, обляно в сълзи. Виждайки това, Ферит се нахвърля върху новия си брат, но Сейран го моли да не прави това. Тя също се обръща към Кая с молба да не провокира съпруга й. Младият човек отбелязва, че тя е единствената в този дом, която знае какво означава учтивост.
Ферит и Сейран отново се карат, като младият мъж проявява ревност към новия роднина. Той също така моли жена си да не общува с него и настоява тя да му обещае това. Сейран се съгласява, за да успокои Ферит. Халис се любува на Нюкет, виждайки в нея чертите на майка й. Жената отрича това, като казва, че той просто иска да вярва в това. След това Нюкет пита Халис дали я е поканил от Лондон, за да насоли роднините си. Той признава, че иска да ги научи на урок, но уверява, че не я е поканил само заради това. Казва, че е осъзнал цената на времето и докато все още го има, иска да навакса изгубеното в общуването с нея. Иска да опознае по-добре нея и Кая. Думите на Халис трогват Нюкет, но тя изразява мнение, че вече е късно за това. Въпреки това признава на Халис, че се е върнала в Турция заради Кая, за да има той семейство. Също така споделя с баща си, че наскоро е разбрала за своя смъртоносна диагноза. Халис изразява съжаление, че не му е казала по-рано. Нюкет отговаря, че такива неща се казват само на баща, а тя никога не е имала такъв.