Сейран и приятелките й идват до клуба, където откриват своите приятели и Ферит, танцуващ сред девойки. Сейран го обвинява, че отново се опитва да й попречи да живее без него, на което Ферит отговаря, че тя е била тази, която е внасяла негативи в техния дом. Твърди, че сега всички са щастливи: и Пелин, която дядо му е настанил с тях под един покрив, и нейната сестра, която се е омъжила за Кая. Сейран излиза на улицата, Ферит е след нея. Тя го нарича егоист и ужасен човек, който не може да разбере нейната любов. Той отвръща, че винаги е бил такъв и че е било глупаво от негова страна да се опитва да се променя заради нея, тъй като тя дори не се е опитала да направи същото в замяна.
Сейран не може да се успокои, обвинява Ферита, че точно той е разрушил техните отношения. Той не се съгласява и твърди, че точно тя винаги го е изоставяла и не е могла да приеме истинския му аз. Когато осъзнае, че не може да го „преобрази“ в мъжа, който иска, тя си тръгва. След тези думи, той моли Аби да отидат на друго място, където може да си почине добре.
Ферит моли Аби да го закара у дома, оплаква от Сейран, която така и не е разбрала колко го нараняват думите й. Съжалява, че тя така и не е разбрала, че е било достатъчно да му каже само няколко думи и той би обърнал света за нея. Аби го подкрепя, като го моли да не приема думите на Сейран толкова близо до сърцето. Изразява мисълта, че умишлено си причиняват болка един на друг, моли го да се замисли и да помисли за това, че разрушеното понякога не може да бъде възстановено… Гюлгюн събира куфара си и напуска имението, въпреки предупрежденията на Орхан, че все пак ще се върне обратно. След това, по указание на Орхан, шофьорът отвежда жената на безлюдна улица, без дори да й остави вещите. Гюлгюн звъни на Сейран и иска помощ – тя я успокоява и изпраща адреса, на който живеят с приятелките си.