На пристанището се събират всички членове на семейството Корхан и застават пред железен контейнер, в който са затворени Тайяр, Шихмус и братята Сафет. Халис дава да разберат, че те всички заслужават смърт, но той няма да си изцапа ръцете с тях. Обяснява на семейството си, че докато са единни и действат заедно, никой не може да ги победи. След това контейнерът е натоварен на кораб и изпратен в неизвестна посока. Ферит се извинява на дядо си, като му казва, че не е знаел, че той продължава да действа. Халис не му се сърди и му обяснява, че той също с времето ще се научи на сдържаност и ще разбере, че всичко си има своето време. Халис обещава на Ферит, че той ще стане важен човек в целия град и го моли да бъде търпелив, защото вечерта ще им каже нещо важно.
На вечерята Халис взема думата и обещава, че всички техни врагове ще получат заслуженото. Той казва, че преживяното нещастие ще ги научи на нещо в живота. След това разкрива тайната, която е пазил от тях заради безопасността им. Халис моли да оставят обидата и гнева за утре, а сега да се радват на радостта, която не може да се опише и повтори. След това Латиф пуска в хола Орхан – за всички това е огромен шок.
Ферит и Гюлгюн се хвърлят в прегръдките му, а в общата радост не веднага забелязват, че Сейран е паднала на пода в безсъзнание. Ферит тича към нея и я взема на ръце, Суна в паника казва, че сестра ѝ умира, защото тя е крила от всички своята смъртоносна диагноза. Ферит осъзнава, че жена му спира да диша – той плаче с тялото ѝ на ръце.