„Златно момче“: Казъм е съсипан от предателството на дъщерите си, а Гюлгюн иска развод
Ифакат се вдъхновява от подкрепата на Суна и отива на разговор с Халис. Признава му, че е имала връзка с Орхан поради самотата, в която е изпаднала след смъртта на съпруга си. Моли Халис да я накаже и дори да я задуши, но само да не я смята за предателка, защото всичките й действия са били насочени към запазване на авторитета и единството на семейство Корхан. Халис решава да я остави в имението, защото, прогонвайки я, той все пак няма да изтрие от паметта си случилия се позор.
Ферит и Гюлгюн се явяват при Халис. Първият пита дядо си дали той е „въздействал“ на Шихмус, така че той е решил да разведе Пелин със своя шофьор. Мъжът с радост заявява, че го е направил, след което се интересува къде е самата девойка. Узнавайки, че тя все още е в дома на чичо си, Халис се възмущава и изисква да я доведат да живее в дома. За пореден път той дава да се разбере на Ферит, че трябва да забрави за Сейран. След това се обръща към Гюлгюн – тя заявява, че иска да се разведе с Орхан. Халис отклонява желанието й и предлага да оставят този въпрос до вечерята.
Ферит се опитва да вразуми майка си, но Гюлгюн е непреклонна. В решението си тя заявява, че най-накрая иска да бъде щастлива, омръзнало й е да търпи, защото го е правила само заради синовете си.
За Казъм е трудно да приеме предателството на дъщерите си. Хаттуч пък го съветва да вини за това само себе си. Тогава мъжът й напомня, че именно тя е била на страната на баща му, когато той го е биел и е изхвърлял на улицата. Тя никога не го е защитила. След това думата взима Есме, признава, че баща му е постъпвал неправилно. След това задава риторичен въпрос какво иска от дъщерите си, след като самият той само ги е държал в страх. От своя страна, жената му напомня, че е станала негова съпруга не по свой собствен избор. Родителите й са я продали, а той винаги се е отнасял към нея като към прислужница. Есме намеква на мъжа си, че ако я беше виждал като човек, то и тя с дъщерите й щяха да го уважават.
