Казъм се опитва да уговори Сейран да остане в имението – моли я да се оттегли в стаята за разговор. Момичето го провокира на пореден побой, иска да я бие и да говори направо тук. Казъм играе ролята на светиня, моли я да спре да говори такива неща, иначе всички ще си помислят, че е истина. Сейран продължава, моли го да не се стеснява, вини го за всичко и признава, че вече няма да му позволи да я бие. След това се обръща към Ферит, който не е забелязал болката й в този дом. Суна и майка й подкрепят Сейран в желанието й да си тръгне. Ферит моли за прошка и я умолява да не си тръгва. Сейран само се убеждава, че той така и нищо не е разбрал… Защото Сейран си тръгва не от дома, а от него.
Халис и Ферит:
Халис признава на Ферит, че денят е бил кошмарен. Обещава му, че утре ще се погрижи за всичко. Иска да говори с него мъжки. Пита го как е могъл да доведе Пелин в дома им.
Ферит казва, че е искал да я изведе от страната, за да я спаси от чичо ѝ.
Халис е уморен да прикрива грешките на внука си.
Ферит уверява дядо си, че никога няма да се откаже нито от детето, нито от Сейран.
Халис му показва, че не може да предложи нищо на детето освен фамилията си.
Ферит обещава да направи всичко възможно. След това плаче, казва, че е в капан и моли за помощ.