Сейран извежда Ферит навън и го моли най-накрая да я остави на мира и да й позволи да води свой самостоятелен живот. Той обаче изисква обяснение за присъствието й в компанията на други мъже. Сейран му удря плесница за тези нечисти предположения, която бързо го успокоява. Ферит се извинява за думите си, но все пак намеква за техните намерения. Сейран го моли да не я сравнява със себе си – той, който „има бременна любовница, докато жена му е жива“. Ферит иска да вземе Сейран със себе си, защото съпругата му трябва да бъде до съпруга си, но на нея изведнъж й прилошава. Новите й приятелки я хващат, казват на Ферит да си тръгне, обещавайки да се погрижат за нея. Той отстъпва.
Шихмус планира да изпрати своите жени извън страната, докато не уреди обидата, нанесена му от семейство Корхан. По-късно, Нюкет идва в дома му и прави всичко възможно да го разубеди от прибързаните действия. Първо използва сина си като аргумент, а после и възрастта на Халис. Накрая Нюкет заявява на Шихмус, че трябва да се оженят.
След пореден скандал с мъжа си, на Есме й прилошава. Хаттуч съобщава на сестрите, които отиват в хотела й. Те я посещават и тя ги моли да не се карат, защото това е основен фактор за нейното възстановяване. След няколко минути заедно, Есме изпраща дъщерите си, за да предотврати срещата им с Казъм.
Насаме Суна казва на Сейран да не се тревожи и обещава, че ще посещава майка им периодично. Тя я жегва с коментар за честите й пътувания при Аби, „въпреки че мъжът й е жив“. Суна й напомня за съвместното им съжителство с Пелин. Сейран я уверява, че случаят е различен – тя била принудена, докато Суна го прави съзнателно. Освен това упреква сестра си за това, че се е настанила в дома на семейство Корхан. Суна отвръща и заявява, че и тя има мечти и планове, с които никой не се е съобразявал. Останала с баща си, няма шанс за светло бъдеще. Тя също дава да се разбере на сестра си, че не е ядосана на имението, а на Ферит.
Нюкет убеждава Шихмус да отведе Пелин в имението на Корхан. Халис е щастлив от тази среща, позволява й да целуне ръката му и я уверява, че оттук нататък тя ще бъде под негова закрила и ще живее щастливо с внука му под един покрив.
Ферит чака Сейран на входа на хотела. Тя отново го моли да я остави на мира, но той заявява, че няма да го направи, защото нито тя, нито той могат да живеят без любов. Тогава Сейран го целува и след това му казва, че не е почувствала нищо. Сега няма значение дали ще целуне него или непознат, той вече не означава нищо за нея. След тези думи, Сейран се обръща и си тръгва.