В наетия апартамент на Диджле идват Гюлгюн и Асуман, заварват я с Орхан. Оставайки насаме, Гюлгюн го обвинява в подлост и развратен начин на живот. Той от своя страна заявява, че тя самата е виновна: никога не е умеела да го слуша, а Диджле е успяла, затова е решил да й помогне. Уверява Гюлгюн, че между тях нищо не е имало, но тя не му вярва и продължава да нагнетява обстановката. Орхан не издържа на атаките на жена си и признава, че й е изневерявал постоянно – обвинява я, че е знаела и е мълчала за това, защото й е било удобно. Гюлгюн е силно наранена от думите му, тя напуска апартамента.
Асуман, междувременно, говори с Диджле в коридора, дава й да разбере, че е трябвало да се обърне за помощ към родителите си, Латиф със сигурност би й помогнал. Също така я уверява, че между нея и Орхан нищо не е имало само защото никому от тях досега не му е хрумвало. Напускайки, Асуман иска от Диджле да изчезне от живота на семейството им.
Сейран се настанява в апартамента на новите си приятелки и планира живота си.
Сейран заедно с новите си приятелки обсъждат варианти за работа. Тя има идеи да се насочи към сферата, в която е завършила образованието си, или да опита късмета си в някое издателство. Чувства се окуражена от подкрепата им и започва да се настройва оптимистично за новото начало.