Сейран се радва на приема си в университета. Разбира, че Кая й е помогнал и се ядосва, че Ферит не е доволен. Тя го наставлява, че вместо да се ядосва, може да я поздрави за приема и да благодари на брат си за помощта. Ферит е обиден, че жена му за пореден път е на страната на друг мъж и се ядосва.
Сейран го настига в хотелската стая и го уверява, че не е знаела за помощта на Кая. Виждайки, че Ферит не е готов да я чуе, тя преминава в атака. Заявява, че отдавна е разбрала намерението му да я затвори вкъщи и да има тотален контрол над нея. Ферит отрича предположенията й и й казва, че не се страхува да я пуска сама от къщи. Заявява й, че просто не е време за нейното обучение в университета. Сейран се ядосва на тази мисъл и го пита кога според него ще дойде това време. След това заявява, че сама е виновна за това положение – доверила се е и е чакала помощ от него, а тя е дошла от съвсем друг човек.
Младите хора напускат Мармарис и се връщат вкъщи. Султан се нахвърля върху дъщеря си заради връзката й с Орхан. Заявява, че няма да й позволи да си съсипе живота, като остане робиня на семейство Корханови завинаги. Изисква от Диджле да стои в стаята си.
Халис не слиза на закуска. Казъм заговаря за това, че в къщата не би било зле да се направи ремонт – твърде е малка. Още повече, когато се появи още един човек, ще стане съвсем тясно. Ифакат се задавя с вода, мислейки, че Сейран е забременяла, въпреки атаките й с хапчетата. Но Казъм казва, че засега дъщеря му не очаква дете, но той вече е успял да изчисли цената му.
Сейран предлага на мъжа си засега да не казват на никого за спора им, за да не предизвикват излишен скандал в имението. Заявява му, че все пак ще ходи да учи – Ферит отново казва, че не е против, но просто не сега. Защото сега той иска дете от нея. Сейран смята, че са още млади – всичко е пред тях, иска първо да отиде да учи и това е точка. Заявява му, че още утре ще отиде да подаде документи в университета.