2 570 629 български граждани гласуваха на Парламентарните избори през октомври миналата година. Много повече, за съжаление, не гласуваха. Но 2 570 629 българи ни поставиха точно в тази конфигурация, в която се намираме днес. Малко по-рано – след изборите през юни, бяхме в сходна конфигурация. Всички анализатори твърдят, че след евентуални нови избори конфигурацията няма да се промени, вероятно е да бъде и по-тежка.
Очевидно е, че тези около два милиона и половина българи, които все още участват в политическия процес, няма да променят позицията си. Те искат от нас нещо много конкретно – да работим, така както са ни избрали. Страхувам се обаче, че много от хората в тази зала, не разбират тази ясна инструкция. Мислят, че трябва да управляваме, а не да работим или да опозиционерстваме, а не да работим. А управлението и опозиционерстването разбират като активност, в която ще си раздадат някакви роли, чрез които ще се окопаят на някакви позиции и после неистово ще пазят и увеличават партийните, а и бизнестериториите си.
Ето това е голямата промяна в парадигмата ни на мислене, в позиционирането на институцията Народно събрание, която трябва да направим. Но това превключване не се прави с гласувания и законопроекти. Промяната трябва да се случи на ниво съзнание, морал и отговорност на всеки в тази зала. И тя трябва да започне от главата на лидерите. Ако на някой му е трудно да погледне на себе си през категориите съзнание и морал, има и по-прагматичен път. Нека претегли каква е вероятността при това продължително пилене на клона, на който се крепи общото – парламентаризмът, той най-сетне да се счупи и всички партийни и лични страсти да изтекат в канала на историята.
А на парламентаризмът днес му тежат доста неща. Конкретни – бюджет 2025 г., План за възстановяване и устойчивост, либерализация на пазара на електроенергия, десетки очаквани законови промени в конкретни сектори.
И принципни, такива, които са в основата на функционирането на демокрацията, обществените отношения и икономиката – гарантиране на чист и прозрачен изборен процес, чиста и прозрачна съдебна система, независими, експертни, партийно свободни регулатори.
Въпреки неясната съдба на този парламент, ние от БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА избрахме да работим. Затова и в понеделник внесохме предложения за промени в изборното законодателство. Затова и преди понеделник участвахме в консултациите за формиране на редовно правителство.
Конституцията, разбира се, позволява функциониране на парламента в мандата на служебен кабинет, но БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА е категорична, че на страната е необходимо редовно правителство. И това е втората голяма промяна, която трябва да съгради това Народно събрание. Да се опита да събере цялата националноотговорна енергия на своя състав и да прекрати този проточил се прекалено дълго политически етап на служебни кабинети. Необходимо е да се върнем към естествената симбиозата между волята и визията на парламентаризма и претворяването ѝ чрез посочен от парламента кабинет.
За да извървим тази промяна ще се наложи да се лишим от всички декорации на партийното късогледство, частните интереси и тънките сметки. Имам предвид сглобките, кордоните, театралниченето, мисленето през личности. Ние от БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Ви предлагаме да мислим през политиките, които са нужни на страната в този момент. Има ли нещо по-ясно и по-категорично от написано черно на бяло споразумение за управление по конкретни секторни политики? Има ли нещо по-прозрачно от това то да бъде огласено публично? Има ли нещо по-предвидимо от това обществото да е наясно със задачите, целите и сроковете? Всички други декларации са излишни.
Ако изберем този подход ще стане най-ясно Кой кой е и Кой какво или кого иска да отстрани от политиката. Единственият минус е, че е много трудно това да се случи, ако не се пресекат стари зависимости и нови интереси. Трудно е да се случи и ако на политиката и политическата работа се гледа като на проект. Защото от последните „проектни години“ за България произтече само стабилна нестабилност.
Ние от БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА стоим далеч както от яловото опозиционерстване, така и от проектното управление. Минаваме през истинска промяна на партийното ни съзнание и морал, и призивът ни е да се опитаме да извадим от състава на този парламент максимума национално отговорен потенциал и да направим сериозна крачка към стабилност и оздравяване на демокрацията.