Ямур Шахбазова се превърна в едно от имената, нашумели както с талант, така и с красота.
Родена през 1987 г. в Баку, актрисата е родом от Азербайджан. Ямур е наследила таланта от майка си, която е актриса като нея. В родината си е известен модел. През 2016 г. Ямур Шахбазова се появява за първи път в ефира на азербайджанския канал ATV със сериала „Правото на съвест“.
Шахбазова, която дебютира през 2019 г. в Турция, пробива още с първия си сериал там. В продължение на 3 години и половина дава живот на Нарин в „Обещание“.
– Можеш ли да ни разкажеш как започна актьорската си кариера? Имаше ли наум друга професия?
– От дете бях с майка ми на сцената и зад кулисите. Един ден майка ми беше болна и ме помоли да отида зад кулисите с нея, така че отидох. Режисьорът Надир Диридагли ме видя и ме попита дали искам да съм актриса. Погледнах майка ми, тя не каза нищо. Когато бях малка, участвах в малки пиеси, но никога не съм мислила за сериали. Тогава режисьорът ми каза: „Ще напиша драматичен персонаж, ще го изиграеш ли?“ Казах, че бих го направила, защото дълбоко в себе си знаех, че ще стигна някъде. Всичко мина добре. Майка ми винаги ме е подкрепяла и аз се научих на актьорско майсторство от нея. Гледала съм я как плаче, научих се и на това от нея.
– Как реши да отидеш да играеш в Турция?
– Работих в Азербайджан 4-5 години. Хората около мен казваха да кандидатствам в Турция. Майка ми един ден каза: „Можеш да кандидатстваш, ако искаш“. Тогава й казах на шега: „Не, мамо, няма да отида, те ще дойдат при мен“, посмяхме се. Един ден продуцентката Севда Кайгъсъз търсеше актриса за своя продукция, опитаха се да се свържат с мен в Инстаграм, но не успяха. Благодарение на Мелахат Абасова, която много обичам, се свързаха с мен. Искаха актьори за „Канал 7“. Направих пробни снимки. Обсъдихме всичко и се разбрахме. Сбъдна се шегата, която казах: „Не аз, а те ще дойдат при мен“.
– Свикна ли с живота в Турция? Трудно ли ти е?
– Да, свикнах. Когато дойдох за първи път, бях объркана и развълнувана, но с времето свикнах. Нямам намерение да си ходя (смее се).
– Какво ти даде Турция?
– Турция ми проправи път в актьорско отношение. Запознах се с толкова много хора. Станах известна в други страни.
– Как те приеха всички в сериала „Обещание“?
– Бях много добре приета в сериала. Когато най-малко очаквах, ми се обадиха и бях много щастлива. Екипът е много топъл, майка ми не е с мен, но не се чувствам самотна, въпреки че съм в чужда страна, всички колеги са до мен. Ние сме две държави, една нация. Те се държат наистина добре с мен.
– По какво си приличате с Нарин и по какво – не?
– Имаме много прилики с Нарин – да стоим на краката си, да бъдем властни, съвестни и милостиви. Понякога мога да бъда достатъчно милостива и да си навредя сама, но се опитвам да не се тревожа твърде много.
– Как се разбирате с Джан Верел?
– Въпреки че е клише, ние се смеем много с режисьорите и колегите, много се вълнуваме. Понякога започваме да се смеем до изтощение. Всички си пасваме, няма сърдити. С Джан също се разбираме, постигнали сме хармония. Работим усилено, за да предадем тази хармония. Разбираме се извън снимачната площадка, приятели сме, нямаме проблеми. Ходим на работа, смеем се и се забавляваме.
– Има ли определен момент, който не можеш да забравиш?
– Имаме много забавни моменти. Понякога нищо не се случва, друг път някой казва нещо грешно, започваме да се смеем без причина. Нещата, които не са смешни, започват да звучат смешно в този момент.
– Какво е за теб любовта?
– Любовта е лоялност, уважение. Нещото, което поддържа хората живи и ги насочва, е любовта. Няма нищо без любов.
– Имаш ли обсебващ навик?
– Имам мания за чистене. Не трябва да има нито една прашинка около мен. Почиствам всичко сама. Не мога да се чувствам комфортно, ако не го направя сама. Когато сложа крака си на земята, не трябва да е мръсно, това е всичко. Става малко трудно.
– Какво те дразни най-много?
– Несправедливостта много ме ядосва. Не мога да я търпя. Когато съм неразбрана, много се ядосвам и натъжавам.
– Чувствала ли си се някога много засрамена заради нещо, което си направила преди?
