Азизе е притеснена, защото тя не знае за нито едно писмо на Дилшах до Хазар, но може и да съществува, като по този начин то представлява голяма заплаха за многогодишния ѝ план за отмъщение.
Всички намеци, че майка му е искала да избяга от баща му по собствена воля, вбесяват Миран.
Той дори не може да си помисли за това. Но Султана има неопровержими доказателства, за това колко жестоки биха могли да бъдат хората от Асланбей. Тя показва на Миран белезите от изгаряне, останали по корема й, от съпругът й, които и направил с гореща ютия на корема, когато е била бременна, и те станали причина да загуби сина си.
Миран е шокиран. Отива да потърси отговора при Азизе, като я пита, какво още крие от него, и какви тайни може да научи утре?!
От чутия разговор между Султан и Миран, Гюнул се разстройва, а Фърат се опитва да я успокой и тя му признава, че брат и е жив, но Азизе не иска да ѝ каже, кой е той. От това неочаквано признание Фърат е шокиран!
Насух съжалява, че се е отнасял лошо с Реян…
Насух споделя пред приятеля си Йосуф, че никога не е гледнал на Реян като на внучка, а когато за омъжила за Миран, той искал тя да умре, а сега се пита защо е оставил това момиче да страда? А той му отговаря, че така е отгледал внучка, която е събудила неговата съвест и милосърдие, а и това момиче много обича дядо си Насух….
Джихан се обвинява пред Азат, че заради него сестра му Ярен е станала лош човек, че заради нея за малко не е загубил брат си… Азат му казва, да не се обвинява, че те заедно ще научат Ярен да разделя лошото от хубавото… важното е, той да бъде винаги до тях.
Реян разбира от дядо Йосуф, че майсторът, който е направил пръстена на Дилшах е жив… и решава да се обади на Миран, а той е в имението на Шадоглу, и когато Реян го търси по телефона, тя се оказва в неговите обятия.
– Миран веднага ми отговори…
– Ти каза, веднага…
– Защо си тук, Миран?
– Защото, не си там с мен! Какво да правя, аз дойдох, защото не мога без теб! Ние не можем да сме далеч един от друг, дори и да ни се иска, Реян!
Реян вади пръстена на майка му, а Миран си мисли, че тя иска да му го върне и тоя я моли да не прави това отново, но Реян му казва че е разбрала къде живее, човекът, който е направил този пръстен. Миран я пита, какво означава това, а Реян му отговоря, че този пръстен е направен за майка му от баща й… Миран отново се нервира, че баща отново преминава границите и казва, че този пръстен е даден на майка му от неговия баща и когато е умряла, този пръстен е бил на ръката й, затова баща ѝ я лъже…
В същото това време Азизе Асланбей измъква Султана от леглото и я заплашва, че много лесно може да се отърве от нея, без да си цапа ръцете с нейната кръв, като заповяда да хвърлят, там където никой няма да я намири….
(На всичко това става свидетел Елиф, която не може да издаде и звук от страх)
Азизе казва на Султан, че това е нейното последно предупреждение, ако си отвори още един път устата и каже още нещо на Миран... и никога да не забравя, че пред нея е Азизе Асланбей!
Джихан ходи из пустите тъмни улици на Медиат и не може да си прости, че се отнасял лошо с Реян, след като е знаел истината, че дъщеря му е виновна.
Насух от терасата на имението, гледайки към нощен Медиат, също не може да си прости и със сълзи на очи се обвинява за постъпките си спрямо Реян…
Реян седнала на стълбите гледа пръстена на Дилшах, а Миран в имението на Асланбей гледа снимките на двете си любими жени – Реян и Дилшах…
Миран в имението на Асланбей гледа снимките на двете си любими жени – Реян и Дилшах…
Сутринта Ярен споделя на баща си, че никога не си и разрешавали да прави, това което е правила Реян, никога не са я пускали да си игра на улицата, нейният живот е бил противоположен на Реян, защото дядо ѝ е искал тя да не бъде като нея…
Джихан разбира колко озлобена е дъщеря му…