Миран, който не може да се примири, че е загубил Реян отива в имението на Шадоглу и тайно влиза в стаята на Реян…
Миран я моли само за 2 минутки, тя се съгласява, като го пита, този път каква лъжа ще ѝ каже… Той вижда, че тя е свалила пръстена от шията си, който тя му обеща, че ще носи, докато не разберат, дали Хазар казва истината, че не е убивал майка му и баща му. Миран и обещава, че ще и докаже, че е невиновен, но този път ще сложи пръстена на ръката й!
Миран и казва, че е дошъл за нея, защото тук не е безопасно за нея, а тя му отвръща, че там където са се опитали да убият баща ѝ и баба му да я отвлече, дали е безопасно, но той и казва, че ще я защити! Тя му казва, че не се нуждае от неговата защита, а единственото, което иска от него е да се откаже от отмъщението и да я изслуша, но той не го направил… и писмото той е откраднал, защото в него е написана истината, че баща ѝ и майка му са се обичали… Той и отвръща, че майка му не е обичала баща й… Миран и казва, че както баща ѝ е излъгал, за това, че той го е блъснал, така може да лъже и за писмото, а Реян му отвръща, че тогава и лекарката от болницата също ги лъже…
Азат влиза в стаята на Реян и вижда Миран, и почва да крещи, какво прави тук?
Гюл се събужда от крясъците и се обажда на майка си и казва, че се страхува, защото Миранчо е дошъл, но дядо ѝ и Азат му крещят… Зехра и казва, че сега ще дойде и да не излиза от стаята, а Хазар след като разбира, че Миран е в имението иска да си тръгне от болницата!
Ярен се обажда на Фърат и му казва, да идва бързо, защото брат ѝ и Миран, може да се убият.
Насух насочва пистолет срещу Миран и му казва, че трябва да отнеме неговия живот, защото за малко той не е убил сина му. Реян се изправя помежду им и му казва, че най-добре е, да я застреля нея и така всичко ще свърши…
– Край, аз се уморих от вашите вражди, баща ми се върна от онзи свят… толкова ли е лесно да се убива… Един ден някой ще умре – или ти, или аз, Миран! Заради твоето отмъщение и ненавист – ще умрем! Ще загубим тези, който обичаме! Аз се отказах от теб, но няма да се откажа от семейството си! И ако още един път се появиш пред моето семейство, то моето проклятие ще се стовари върху теб! Аз не мога да те убия, но огъня, който запали в мен ще изгори и теб!
Въпреки думите на Реян, Миран не иска да си тръгне без нея, но влизат Фърат и хората му и казва, че Миран не е убиец…
– Може ли човек да даде кръвта си на човека, който иска да убие? И ако Хазара Шадоглу е жив, то е благодарение на Миран! Във вените на Хазар Шадоглу тече кръвта на Миран!
Всички са шокирани от чутото, а Миран напуска имението на Шадоглу….
Миран се нервира на Фърат, че е казал, че е дал кръв за Хазар, а той му казва, че ако не е казал, е можело да го убият! Миран му казва, че не виждали, че той и без това е мъртъв! Фърат му казва, че докато е жив има надежда да си върне Реян, но той му казва, че няма защото Реян вярва на баща си…
Насух е бесен, как така в целият град не се е намерило човек да даде кръв…
Реян предизвиква Насух да каже истината, дали баща ѝ наистина е убивал родителите на Миран или може би, не баща й, а той ги е убил… Насух се споглежда с приятеля си Йосиф и се прибира в стаята си.
Фърат пита майка си Есма, дали знае, дали между родителите на Миран е имало караници, Есма си спомня как Мехмед е биел Дилшах, но не го казва на сина си… Фърат и казва, че я пита, защото Миран и разказал за писмо, в което Дилшах молела за помощ Хазар… И онази вечер, когато Хазар дошъл писмото било в него, но след това се е изгубило и дали тя знае нещо за това? Есма му казва, че нищо не знае…
Хазар късно вечерта се прибира от болницата в имението.