Миран не може да повярва, това което е чул от Хазар… Той е съсипан, че Реян не му вярва, че той не е блъснал баща й… Съсипан той напуска болницата, но Реян го догонва, за да му каже, последните си думи:
– Аз винаги съм ти казвала, че винаги ще те обичам, ще бъда до теб, независимо кой е прав – ти или баща ми! Независимо от игрите на баба ти, на това, че тя се опита да ме убие… аз винаги бях до теб! Ти казваше, че ще убиеш баща ми и аз мислех, че няма да го направиш, но…
– Аз не съм го направил, Реян! Ти един път ми каза, че не съм виновен, че си видяла моето сърце…
– Да, аз днес видях твоето сърце, истинското ти сърце… препълнено с мъст… Знаеш ли, аз съм виновна, колкото и ти, че ти повярвах и тръгнах против семейството си. Аз ти позволих, да посегнеш да живота на баща ми…
Миран се опитва да докаже невинността си, но Реян е уверен в думите на баща си и смята, че Миран просто е играл роля и не се е отказал от отмъщението.
Реян осъзнава, че каквото и да прави, не може да унищожи гнева вътре в Миран и от този момент нататък се зарича да направи всичко, за да защити семейството си.
Миран, който смята, че Реян е несправедлив към него, изгаряйки всичко заради една дума на Хазара и това го наранява дълбоко….
Малката Гюл разказва на Хазар, че майка ѝ е ударила сестра й…, но Зехра прекъсва разговора им.
Насух казва на Хазар, че е време да отмъстят за това, което му направи Миран, но той го моли да не го правят, и иска да се сложи точка на всичко.
– Ако направите нещо, можете да ме изтриете от вашия живот, казва Хазар на брат си и баща си.
Когато остават сами, Хазар казва на Зехра, че Реян е съсипана, че май не е трябвало…, а тя му отговаря, че те са били принудени да го направят, за доброто на дъщеря им.
Хазар след като отваря очи в болницата, иска от Зехра да му донесе дрехите и търси писмото, но не го открива, след което признава на Зехра за писмото, което ѝ е написала Дилшах, в което тя му благодари…, че то е тяхното спасение, да докаже на Миран, че няма нищо общо със смъртта на майка му… Признава ѝ още, че е видял Елиф, но не е сигурен дали тя го е блъснала или просто се е уплашила… И Зехра прави план как да спрат Асланбей, като разделят Миран и Реян. Хазар и казва, че никой не може да ги раздели тези двамата, но Зехра му казва, че той ще го направи като каже, че Миран го е блъснал.
– Реян прости, това което направиха с нея, но никога няма да прости на Миран, за това, което е направил с теб!
Хазар казва, че не може да постъпи така с Миран, но Зехра му казва, че трябва да го направят защото нямат друг изход, а ако той не го направи, тя ще го напусне заедно с Гюл.
Зехра казва на Хазар, да не си мисли, че тя няма съвест, че и на нея и е болно, че са постъпили така с Миран, но Азизе иска да си отмъсти, дори е идвала в болницата, докато той е бил в безсъзнание да го заплашва.
Ще издържи ли, Хазар, да гледа как страда неговата Реян?
Зехра виждайки как страда Реян, заради това, че накара Хазар да ги излъже с Миран, се успокоява, като си казва, че правилно е постъпила, за да запази живота й!
Реян разказва на баща си, че знае за писмото, а Хазар и казва, че това е било писмо от Дилшах, но се е изгубило…, а е можело да спаси всички… Реян го моли, човекът, който му е дал това писмо, да разкаже, но Хазар отказва…
Реян моли баща си, да и прости, че е повярвала в лъжите на Миран, но Хазар, който знае, че той я лъже, а Миран е прав, се обръща на другата страна, не може да я погледне в очите!
След като си тръгва от болницата Миран събира всички в имението на Асланбей и им съобщава, че Хазар не е паднал сам и е казал кой го е блъснал (Елиф изглежда притеснена)…, че той го е блъснал.
– И ти затова си толкова ядосан, а ти какво си мислеше, че враговете ни ще ти кажат истината, сега видя ли истинското лице на Шадоглу, заради своето добро, те могат да използват децата си, аз те предупредих, казва му Азизе.
Елиф се измъчва и иска да разкаже на Миран, какво е станало онази вечер, но Султан отново и пречи…
Ярен съобщава на Султана, че след като Реян и Миран са се разделили, няма смисъл да събират Елиф и Азат.