След като Реян и Миран напуснаха болницата тя му казва, че не може да се върне в имението на Асланбей: „Не мога да дишам там, където баща ми остана без дихание!“
Миран казва, че знае какво може да и помогне, поне за малко, да не чувства болка…. Предлага ѝ да пояздят. Реян в мъката си се насочва с коня, където и видят очите, а Миран я последва.
Ханифе звъни на Азизе, за да научи някакви новости и дали планът им се е променил. Азезе и казва, че падането на Хазар малко е променило нещата, но тя да чака и ако има някакви новини, да и се обади.
Султан отново напада Азизе, както я пита дали е взела мерки, защото ако Хазар умре, първият човек, на който ще се нахвърлят Шадоглу е Миран. Азизе ѝ казва, да не се бърка в работи, които не я засягат, защото няма да се пролива нейна кръв, а тя с това няма нищо общо. Защото тя е тази, която е родила на Асланбей трима синове, а тя…
Султан я прекъсва и отговаря, че е била тормозена от мъжа си, когато е била бременна и затова нейният син се е родил мъртъв, а тя дори не ѝ е позволила да го види, преди да го погребе…
Гюнул, която чува разговора, отива при Азизе и се нахвърля яростно срещу нея, че майка ѝ е била сираче, когато е дошла в този дом, и как тя е позволила, нейният син да се отнася така с нея… Ти си родила три деца, но не можа да станеш майка! При тези думи на Гюнул, Азизе се опита да я удари, но Гюнул и хваща ръката и ѝ казва, че това е краят, че хората, които е използвала са започнали да виждат истинското ѝ лице….
– Сега ти ще мълчиш, а аз ще говоря!
И Гюнул изважда от раклата, документ и пита: – Фърат, мой брат ли е?
– Гюнулллл, помисли за причината, защо аз не съм разказвала за брат ти, толкова години?! Ако Хазар умре, и Шадоглу разберат за твоя брат… и започнат да отмъщават, дали с това признание, няма да закопаеш направо в гроба брат си… Помисли Гюнулллл… вместо да ме заплашваш…. помисли защо не съм разкрила, че брат ти е жив! А и той не знае, че е част от семейството. И сега или тихо ще си мълчиш, докато не отмъстим на Шадоглу, или като проговориш и ще хвърлиш брат си в ръцете им. Сама решавай!
– Аз ще мълча и чакам, ако е така както казваш, но ако е твоята поредна игра, тогава трябва да се боиш от мене!
Реян и Миран в лудо препускане разбират, че са на полето и ги застига проливен дъжд, светкавици, конете също бягат.
Емоциите преливат… и Реян започва да обвинява Миран, че заради него проблеми са ѝ се стоварили на главата. Само защото тя не се е отказала от любовта си към него, баща ѝ е в такова състояние.
Миран също губи контрол над себе си и заявява, че сама е виновна, тъй като е извикала баща си на помощ и е причинила трагедия.