Погребват Хазар. Джихан идва с белезници, за да се прости с брат си. Азизе е неутешима, а Миран отива и я прегръща.
Уволненият работник Еркан наблюдава погребението отстрани и се заканва да говори с Миран, който единствен може да спаси семейството му от Фюсюн. Решен е да му разкрие цялата истина.
Фърат е категоричен пред Миран, че Джихан не би посегнал на брат си.
Екран извиква името на Миран и му казва да го последва, след което тръгва да бяга, преследван от охранителите на Фюсюн.
Фърат тръгва след работника по молба на Миран, който трябва да се върне в Истанбул при Реян и Умут.
В същото време Зехра и Махфуз са неотлъчно до дъщеря си в болницата и чакат тя да се събуди.
Безутешна, Азизе се затваря в стаята на сина си, прегръщайки дрехите му.
Д-р Туран съобщава на Миран, че ще спре лекарствата на Реян, тъй като могат да й навредят. Не дава надежда обаче, че тя ще се събуди.
Лекарят изважда Умут от кувьоза и го подава в ръцете на Миран. Той обаче отказва да го прегърне преди съпругата му да се събуди.
Силно афектирана, Зехра обвинява Миран, че дъщеря й се е отказала от живота си, за да му роди син. Майката на Реян се срива пред зет си, а той се опитва да я успокои.
Миран се връща в родилното и взима Умут в обятията си.
Фюсюн е бясна, че хората й не откриват Еркан. Оказва се, че зад покушението на Хазар стои именно тя.
Господарката заповядва на хората си да скрият пистолета на Джихан, за да не се разбере, че изстрелът не е възпроизведен от него.
Ярен осъзнава, че баща й е натопен от Фюсюн.
Миран влиза в стаята на Реян и й разказва за срещата му със сина им, стиснал ръката й.
През сълзи Миран моли любимата му да се събуди. В това време Реян стиска ръката на съпруга си и отваря очи…
В ареста Джихан дава показания за злополучната нощ. Категоричен е, че не е възпроизвел изстрел, но не може да го докаже, тъй като пистолетът му е изчезнал.