Хазар заявява на Азизе, че никога няма да приеме, че тя е негова майка. Господарката е съкрушена от думите на сина си.
Хазар тръгва бесен от конака заедно с Миран.
Реян признава пред Зехра, че е знаела, че баща й е син на Азизе. Тя остава шокирана.
Реян се упреква, че Хазар и Миран са научили истината от Фюсюн, а не от нея.
Азра отива при Фюсюн. Тя я нарича „дъще“. Азизе се нахвърля на Фюсюн и я обвинява, че е застрашила нейния и живота на Миран.
Азра нарича Фюсюн „чудовище“ и й казва да се махне. Девойката заявява на майка си, че е била заедно с Миран по време на катастрофата.
Хазар шофира неразумно и за малко не катастрофира. Миран се опитва да успокои баща си, но безуспешно.
Азат усеща привличане към Гьонюл и е на път да й признае чувствата си. Докосва косата й и понечва да я целуне, но се отказва в последния момент.
Миран дочува разговор между Дилшах и Реян, в който любимата му потвърждава, че е знаела истината за Азизе.
Миран укорява Реян, че продължава да има тайни от него. Девойката отвръща на съпруга си, че Азизе лично я е помолила да запази мълчание.
Миран обръща гръб на Реян и си тръгва бесен. Заявява й, че не могат да бъдат заедно, ако имат тайни помежду си.
Дилшах умолява Азра да се върне в Истанбул, където ще е в безопасност. Момичето обаче е твърдо решено да открие цялата истина.
Азизе нахлува в конака на Асланбей и заявява на Фюсюн, че ще разкаже на Азра как я е изоставила като бебе.
Миран издебва Азизе и я обвинява, че е принудила Реян да прикрие истината. Господарката признава пред внука си, че й е трябвало време, за да докаже, че се е променила.
Миран отказва да повярва на баба си и си тръгва гневен. Младежът се усамотява в хижата, където по-късно пристига Фърат.
Фират признава на приятеля си, че също е бил наясно, че Азизе е негова кръв. Миран е съкрушен от поредното предателство от свой близък.