Миран е подготвил изненада за Реян и Дилшах. Младежът обявява пред тях, че планира да се преместят в съседния на Шадоулу конак и да заживеят заедно.
Миран дава обещание на Дилшах, че ще намери и доведе Азра – неговата осиновена сестра.
Реян съобщава на Миран за смъртта на Харун. В същото време в конака на Асланбей се състои поклонението на младежа.
Фърат е категоричен пред Есма, че Фюсюн готви коварно отмъщение срещу Азизе. Иска да разкрие на Миран, че му е баба, за да я защити, но Есма го спира.
В този момент се появява Азизе, която също заставя Фърат да си мълчи и да не я разкрива пред Миран.
Фюсюн се заклева пред тленните останки на сина си, че ще отмъсти за смъртта му. Хандан дочува думите й и остава шокирана, страхувайки се за дъщеря си.
Азизе открито заявява на Фюсюн, че няма общо със смъртта на Харун. Изтъква, че се е покаяла и никога не би посегнала на нечий чужд живот, освен ако не трябва да защити децата си.
Миран е категоричен, че Азизе е намислила нещо и подготвя следващия си удар. Реян се опитва да убеди съпруга си, че баба му иска да се промени, но той е непреклонен и отказва да й даде шанс.
На Ярен й се привижда Харун, който хваща ръката й и й заявява, че той е бил единственият човек, който я е обичал, а тя го е убила.
Азизе се среща с Насух и разтревожена му споделя, че се страхува Фюсюн да не й отмъсти чрез Миран и Хазар.
Дилшах влиза в стаята на Бахар – малката сестричка на Реян. Взема я от кошчето и я прегръща.
Зехра отива при нея и я моли да й прости. Хазар наблюдава трогателната сцена.
Джихан отива при Фюсюн и й показва видеоклип, на който се вижда как Махмуд стои до мъртвото тяло на Харун.
Джихан си спомня как е успял да примами охранителя на Азизе да отиде на мястото на местопрестъплението.
Разярена, Фюсюн нарежда да бъдат изкопани още два гроба, в които да бъдат погребани отговорниците за смъртта на Харун.