Махфуз взима Дилшах. Хората на Фюсюн тръгват по следите им.
Хората на Фюсюн й звънят, за да я информират, че са открили Дилшах. Господарката им дава нареждане да й я доведат веднага, дори и ако трябва да убият Махфуз.
Реян и Миран взимат решение да кръстят детето си Умут.
Хазар пристига на хижата, за да се види с Реян и Миран. Казва на Миран, че ще е по-добре да се преместят в конака, но той за пореден път отклонява поканата му.
Миран отива да занесе дървата, а в този момент телефонът му позвънява. Хазар отива и вдига апарата на сина си.
Хазар чува гласа на Фюсюн, която съобщава, че дългоочакваният гост вече е пристигнал и чака на пътя към манастира.
Хазар си мисли, че става въпрос за Азизе, и веднага тръгва към мястото, без да казва нищо на Миран и Реян.
В това време Махфуз лежи ранен на пътя и се опитва да извади телефона си, но не издържа и припада.
Азат отива да поговори с Гьонюл и й се извинява. Макар да се опитват да го прикрият, двамата осъзнават, че изпитват привличане един към друг.
Хазар пристига край пътя за манастира, от където се задава друг автомобил. Отвътре Фюсюн казва на спътничката си, че вече е свободна.
Хазар и Дилшах се срещат лице в лице… Хазар не сдържа сълзите си и пада на колене пред любимата си, не можейки да повярва, че е жива.
Дилшах погалва лицето на Хазар и го пита дали е той. През сълзи му казва, че синът им е умрял, а Хазар й отвръща, че Миран е жив.
Дилшах не е на себе си и държи да отиде на гроба на сина си.
Фюсюн информира и Азизе, че Дилшах вече е свободна. Тя изпада в паника и веднага тръгва към манастира заедно с Насух.
Азизе е откровена пред Насух, че навремето е излъгала Дилшах, че Миран е мъртъв. Старицата се моли да пристигне при Дилшах преди Миран и Хазар, за да й признае истината.