Джихан се готви да застреля Азизе с пистолета на Миран. В това време обаче се появява Насух, който умолява сина си да свали оръжието.
Джихан обвинява баща си, че е простил на Азизе. Припомня му как навремето е пренебрегвал него и майка му и го пита дали е било заради любовта му към нея.
От пропастта Азизе заявява на Джихан, че е направила всичко от болка по сина си, който цял живот е смятала за мъртъв.
Насух моли сина си да му прости. Джихан не издържа и хвърля оръжието, след което си тръгва.
Реян и Миран почитат паметта на починалото си дете като пускат светещ фенер към небето.
Насух успява да изкара Азизе от ямата и я води в чифлика. Уверява я, че съвсем скоро Хазар ще я нарече „мамо“.
В болницата Фърат е плътно до майка си. Есма идва в съзнание и моли сина си да й прости. Фърат хваща ръката на Есма и я целува. Двамата се прегръщат и не сдържат сълзите си.
Болката на Реян не стихва… Девойката става през нощта и пише писмо на детето си, в което му разказва за нероденото му братче.
На сутринта Миран приготвя закуска за Реян. Девойката успява да върне усмивката на лицето си.
Фърат нахлува в стаята на Фюсюн и й заявява, че ако му предаде Азизе, ще й прехвърли цялото наследство на Асланбей.
Гьонюл чува гласа на Фърат и подслушва разговора му с Фюсюн.
Фюсюн е категорична пред Фърат, че не знае местонахождението на Азизе.
В този момент Фърат тръгва да къса документите, удостоверяващи прехвърлянето на имуществото, но Фюсюн го спира.
Фюсюн дава дума на Фърат, че ще открие Азизе.
В конака на Шадоулу Зехра отново вдига скандал на Хазар заради Дилшах. Шюкрян дочува спора им и уверява Зехра, че дъщеря й е мъртва.
Фюсюн отива в хотела при Джихан и го пита къде е Азизе. Той й отвръща, че е заедно с Насух.