Хазар посещава гроба на Дилшах и й казва, че ще става баба. След това отива на хижата, където го посреща Миран.
Миран заявява на Хазар, че никога няма да го приеме за свой баща. Хазар се кълне пред сина си, че ако е знаел истината, никога е нямало да го изостави.
Хазар дава на Миран пръстена на Дилшах. Моли го да му прости и му казва, че е обичал майка му повече от всичко.
Когато Хазар си тръгва, Миран го нарича „татко“…
Миран пада на колене пред Реян и й подарява пръстена на майка си. Пита я дали е готова да носи символа на любовта между Дилшах и Хазар.
През сълзи Реян отвръща на Миран, че ще носи бижуто до края на живота си.
Джихан пристига пред чифлика и нарежда на един от хората си да го подпали.
Междувременно в болницата състоянието на Аслан става критично. Лекарите се опитват да го спасят, но безуспешно.
Аслан умира. Лекарите съобщават на семейството, че младежът е починал. Султан се свлича безпомощна на земята, а Азизе остава безмълвна.
Азизе отива при Есма и й казва, че вече е свободна. Заръчва й да каже истината на Фърат…
Същевременно Фърат и Зейнеп изненадват Реян и Миран с пикник по повод щастливата вест за бременността на Реян.
Съсипана от смъртта на Аслан, Азизе решава още същия ден да приключи с отмъщението си. Старицата дава заповед на Махмуд да убие Хазар.
Азизе се обажда на Насух и му казва, че ще го чака в чифлика. Настоява двамата да поговорят.
Харун разкрива истинската си самоличност пред Шадоулу. Заявява, че е син на Фюсюн. Джихан и Азат му се нахвърлят.
Щом разбира, че съпругът й е Асланбей, Ярен променя стратегията си и заявява, че обича Харун и няма да се разведе.
Махфуз се среща с Миран и му казва, че заминава. Реян се появява и му благодари, че е спасил бебето й. Така Махфуз разбира, че ще става дядо.