Миран се опитва да убеди Аслан да свали оръжието. Реян му казва, че също като него не познава родния си баща.
Хазар чува думите на дъщеря си. Когато вижда Аслан с пистолет в ръка, бащата на Реян си спомня как Мехмет се е самоубил пред Азизе.
Султан се развиква, а в това време Миран успява да отнеме оръжието от ръцете на Аслан.
Султан заявява на Азизе, че от тук нататък Аслан ще остане заедно в нея в конака и ще бъде винаги пред очите й.
Хазар осъзнава, че всъщност не е виновен за смъртта на Мехмет, както е мислил цял живот. Недоумява защо Азизе е отнела сина му и търси отмъщение…
Миран заявява на Реян, че Аслан всъщност не е имал намерение да се самоубива, като й показва, че в пистолета му няма патрони.
Реян недоумява как Миран е позволил Аслан да остане в конака близо до тях. Девойката признава на любимия си, че се страхува за безопасността им.
Хазар се прибира в конака и казва на Зехра и Джихан, че си е спомнил всичко. Бащата на Реян е категоричен, че Мехмет се е самоубил.
Хазар заявява на Джихан, че Миран е негов син… Той остава шокиран.
Хазар си уговаря среща с Азизе. Казва й, че ще я чака на гробището. Мъжът се обажда и на Реян с молба да дойдат заедно с Миран на гроба на Дилшах.
Азизе пристига първа на гробището. Хазар й заявява, че ще разкрие цялата истина на Миран. Старицата му отвръща, че ако го стори, ще убие Дилшах…
Хазар остава шокиран, когато разбира, че Дилшах всъщност е жива. В това време идват Реян и Миран.
Телефонът на Азизе позвънява. Оказва се, че обаждането е от Фюсюн, която казва на Азизе незабавно да се яви в конака.
Всички тръгват към сараите на Асланбей… Там ги очаква самата Фюсюн Асланбей.
Фюсюн заявява на всеослушание, че е време истините да излязат наяве. Изтъква, че в конака има само още един Асланбей освен нея и това е Аслан.
Фюсюн се обръща към Миран и му казва, че е син на Хазар и Дилшах.