Хазар споделя със Зехра, че възнамерява да направи изследване, с което да разбере дали наистина Миран е негов син.
Зехра припомня на съпруга си, че когато е бил в критично състояние в болницата, Миран единствен е имал неговата рядка кръвна група. Хазар решава да отиде и да поговори с лекаря.
В същото време в конака на Асланбей Миран се качва при баба си и я пита дали за миг не е съжалила, че е пожертвала Аслан заради отмъщението си.
Миран се връща при Реян и си спомня как заедно с Фърат са извели Аслан от крепостта, а той му е „признал“, че непозната жена му е диктувала какво да пише в анонимните бележки.
Миран се заканва пред Реян да разкрие истината до край. Девойката моли любимия си да бъде предпазлив.
Султан заставя Азизе да разпредели цялото си наследство между Аслан и Гьонюл. Дава й три дни, като я заплашва, че в противен случай ще разкрие на Миран, че Хазар е негов баща.
Аслан информира Махфуз, че от тук нататък ще живее в конака на Асланбей. Казва му, че има план срещу Азизе.
Аслан отива в банята и изхвърля цялото шише с хапчетата си в тоалетната.
В същото време Гьонюл през сълзи признава на Азат, че Аслан й е брат. След като напуска кабинета му, Азат веднага звъни на Джихан.
Реян споделя с Миран, че се притеснява, че Аслан ще е близо до тях. Миран уверява любимата си, че няма причина да се тревожи, защото ще е плътно до нея.
Азат се среща с баща си и му казва, че Аслан всъщност е Асланбей и е син на Султан. Джихан веднага тръгва да го търси.
Азат звъни и на Насух, за да му каже, че Аслан се е оказал човек на Азизе.
Хазар се среща с лекаря от болницата, който го уверява, че кръводарителят при всички положения му е много близък роднина. Хазар се убеждава, че Миран му е син.
Махфуз пресреща Хазар и го уведомява, че също е прочел писмото на Дилшах. Предупреждава го, че планът на Азизе е той да бъде убит от ръцете на собствения си син.
Махфуз признава на Хазар, че е биологичният баща на Реян.