Всички международни летища в България трябва да бъдат оборудвани с анти-дрон системи. Това се договориха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и представителите на летищата в София, Варна, Бургас, Пловдив, Горна Оряховица , РВД и ГД ГВА . И всичко това се случва, след като дрон предизвика извънредна ситуация на Летище „София“ преди дни, а самолети кръжаха в небето, докато получат разрешение за кацане. По темата пред ФАКТИ говори Владимир Туртански , военен съветник в няколко кабинета у нас.
– Г-н Туртански, 30-килограмов дрон буквално предизвика извънредна ситуация на Летище „София“. Вече няколко дни след инцидента вие как гледате на нещата?
– Дрон с тежина 30 килограма е сериозна машина. Това е голям дрон. Дроновете подлежат на класификации, по които работят техните производители, както и тези, произвеждащи анти-дрон системи. Най-широко използваната класификация е по стандартите на НАТО, която е свободно достъпна на сайта на организацията.
– Дрон от такъв тип какъв обсег на действие има – колко часа може да е във въздуха и от какво разстояние може да се управлява?
– Такъв голям дрон може да е във въздуха с часове. Откъде може да се управлява… Практически от всяка точка на земното кълбо.
– Не нужно да си в България, така ли…
– Не е нужно да си в България, в Европа, на нашата планета, бих казал. Можем да го управляваме и от космическа станция. Важното е да имаш интернет. Това е необходимото и достатъчно условие.
– Значи доста трудно ще издирим собственика или по-точно човека, който го управлява?
– Съмнявам се, че ще го намерим. Според мен в тази ситуация става въпрос за следното. Имало е посредник, който е взел дрона и го е поставил на определено място. След това – „дим да го няма“. Може и след като го е оставил, съгласно инструкциите, да е отишъл на друго място, откъдето да го прибере. И след това пак да бяга, накъдето му видят очите или по предварителни инструкции. И с голяма вероятност не познава човека, който е поръчител. Получил е едни пари, свършил си е работата и всеки по пътя си. По принцип така се действа и с това въпросът е приключен за лицето, което носи и евентуално връща дрона.
– Ако приемем всичко това като начин на действие в случая с Летище „София“, за какво говорим. Защо е направено…
– За да се „премери температурата“ на Летище „София“, казано на военен жаргон. Направено е да се тества как работи системата. Да се види какво се случва при извънредна ситуация.
– И как се действа…
– Никак – видя се, че летището е напълно беззащитно. Теренът е безгрижно чист за следваща операция.
– Как се купува такъв дрон. Може ли да се купи свободно и какво трябва да се направи след това?
– Взимате си кредитната карта, отивате, в който и да е магазин за дронове, и си го купувате.
– Продават ли се такива дронове в България?
– Да. Продават се. Има подобни дронове с тези размери. Те се водят специализирани и се използват най-вече в селското стопанство. Купуваш, взимаш документи, регистрираш и се ползва.
– И тук стигаме до въпроса за законодателството. Дали у нас, дали в ЕС – то ли е слабото място в регламентацията на употребата на дронове?
– Не е проблемът в законодателството. В закона и сега пише не карай пил, не карай след употреба на дрога, не убивай и т.н. Но сме свидетели на подобни прояви, забранени от закона… Проблемът е в прилагането на закона.
– Конкретно за България и общо за Европейския съюз как трябва да се предпазим. Опитът в Европа какъв е…
– С анти-дрон системи. Те са най-общо три вида. Първият вид анти-дрон системи използват средствата на „радиоелектронната война“. Вторият вид е т.н. „тип пушка“, при които с по-мощен сигнал се прихваща управлението на дрона и машината минава под ваш контрол. Такива средства се използват от службите. Да го обясним просто. Всички производители на дронове , говорим за по-широко разпространените за домашно ползване, в световен мащаб ползват да кажем 4, 5 програми. Но и 455 да са програмите, с по-мощен предавател се прихваща сигналът и така машината минава под друг контрол. Но тук е важно да се отбележи, че само един бит да се промени в програмата, и нещата стават различни. Т.е. тези системи са меко казано безобидни.
– Програмите, които са вложени в дроновете, какво съдържат?
– Много неща. Но още нещо важно. Всички производители на дронове залагат в програмите си координати на инфраструктурни обекти, над които дроновете не могат да се ползват. Летищата са част от тези забранени зони. Примерно, в такава забранена зона не може да се набере височина, която да позволи да оставиш дрона балистично да се блъсне в ядрена централа, например.
– Тогава дронът на Летище „София“ как е летял в зоната на аеропорта?
– Модифициран е, за да може да се движи в тази зона. Премахнати са тези забрани. Някой си е „поиграл“.
– И да кажем за третия вид анти-дрон защита…
– Третият вид е физическото сваляне на дрона. Но искам да вмъкна тук, че такъв дрон, с тези параметри, може да се сглоби и в домашни условия, буквално в един гараж. В България има много сериозни фирми, с утвърдено и напълно легитимно място на националния и световен пазар, които произвеждат дронове с обсег повече от 1000 километра и с товароносимост много повече от 30 килограма.
– Как се пазят другите летища в Европейския съюз?
– Като нашето – практически никак. Помните преди няколко години имаше инцидент с дрон на летище Гетуик във Великобритания. Какво се разбра тогава – че армията и силите за сигурност на Великобритания са откровенно безпомощни. Очаквам и виждам -без никакъв елемент на изненада, че и у нас е така. И тук идва ролята на анти-дрон системите. В България, както казах, има повече от 10 фирми, които са съществено напред в тази материя и съчетават дори разработки за физическото унищожение на дронове. В София унищожението е почти неприложимо, защото летището е едва ли не в центъра на града. Така че физическото унищожаване на дроновете не е най-доброто решение в нашия случай.
– И така стигаме до въпроса за осигуряването на сигурността на летищата у нас… Какво трябва да се направи?
– Ще направя малка поправка. Летищата са една малка част от инфраструктурните обекти, които трябва да бъдат защитени. Защитата от дронове трябва да е държавна политика, защото на територията на страната имаме критична инфраструктура, която включва над 200 обекта. Говорим за пътни съоръжения, топлоцентрали, язовири, ядрената централа, военни обекти, границата ни с Турция, защото това е външна граница на ЕС ….. И виждайки какъв малък бюджет се коментира за „Гранична полиция“ за защита на границата???? Ето това показва дефицит в разбирането на сериозността от атаките с дронове. Защото, когато говорим за дронове , това е класически случай на т.н. несиметрична заплаха. Какво имам предвид. Имаме едно дронче за 1000-2000 лева, което може да свали самолет с 300 пътници. С 2000 лева сваляш самолет за стотици милиони и погубваш стотици животи!? Сами разбирате колко е несиметрично това, нали. Ако този самолет, да вземем Летище „София“, което е в рамките на града, бъде повреден от дрон, къде ще падне!? В града, в жилищни райони. Тогава колко ще са жертвите? Проблемът е много сериозен, но у нас (не само) досега този проблем е подценяван. В днешно време анти-дрон системите, анти-дрон защитата не е лукс, а е необходимост. И в тази работа не трябва да се включи само една фирма Х, а трябва да бъдат събрани много фирми. Има какво да се взаимства от фирми от САЩ, Канада, Германия, Израел в тази сфера. Хората в другите страни работят много, защото разбират, че това са сериозни неща. Също така се съмнявам, че на Летище „София“ са успели да засекат този дрон с наличната радарна техника.
– Излезе информация, че е забелязан визуално…
– Сигурно е така, защото нашето летище, а и много други в ЕС, не са оборудвани с радари за дронове. Радарите, които се използват на летищата, не засичат дронове. За да прихванеш дрон, се изисква специална техника, специални радари, а те са скъпи. Така че въпросът с дроновете е много сериозен, сложен, а решаването му изисква комплексни мерки и преди всичко ресурс – финансов, материален и човешки.