Четири години по-късно…
Емир и Ийт живеят в малка ферма в покрайнините на Истанбул.
Eмир води спокоен живот и е скъсал връзки с миналото. Новият живот във фермата създава силна връзка между него и сина му Ийт.
Ийт показва на Оя и Джавидан яйцето, което е намерил в полага на кокошките.
Малкият отива при Емир, който реновира стара лодка.
Емир и Ийт се разхождат в гората, а детето му казва, че е видял красива млада жена с черна къдрава коса, наричайки я „фея“.
Мелике посреща Тюляй във фермата, която сяда да пие кафе с Джавидан и Оя.
Оя не харесва Тюляй и прави гримаси, когато въпросната подарява шал на Джавидан.
Човек на име Хасан е спасил живота на Емир, след като го е намерил прострелян до гроба на Рейхан.
Емир решава да се сгоди за Тюляй, в която не е влюбен, защото смята, че тя ще бъде добра майка на Ийт.
Оя съветва Емир да не бърза с брака, защото ще бъде нещастен.
На следващия ден Емир отива да тича в гората и забелязва Гюлпери – красивата млада жена с черна къдрава коса.
Гюлпери бяга от къщата на чичо си и се скрива при Хасан – човекът, спасил Емир преди години.
Кемал и Нарин вече живеят в имението на Тархун.