Ярен е бясна, че планът й да върне Реян в конака се е провалил. Азат се прибира пиян, а сестра му го упреква, че е съсипал живота си и се държи като отшелник.
Реян иска да разбере от Миран истинската причина за отмъщението му. Миран й заявява, че баща й е убил родителите му, и й признава, че преди да посегне на майка му я е изнасилил.
Реян не може да повярва, че Хазар е способен на подобно нещо, и се опитва да убеди съпруга си, че са го излъгали.
В същото време Миран със сълзи на очи си спомня смъртта на родителите си, когато е бил малък. Младежът се заклева пред Реян, че ще довърши отмъщението си.
Рано сутринта госпожица Гюл тайно от всички отива в кухнята на конака и си сипва прясно мляко. В същото време Мелике влиза вътре, а момиченцето се скрива под масата.
В конака на Асланбей Елиф отново упреква баба си Азизе, че я държи като пленница и я представя пред цял Мидят като дъщеря на прислужницата Есма.
Реян отива да види Миран в стаята му, но попада на Гьонюл. Законната съпруга на Миран се държи налудничаво и обвинява девойката, че е съсипала живота й.
Миран идва и отвежда Реян. Предупреждава я никога повече да не влиза в тази стая.
Фърат забелязва, че Миран е потиснат, и го пита какво се е случило. Той доверява на приятеля си, че не може да си прости, че е наранил любимата си, и се опасява, че тя никога няма да му прости.
Ярен се обажда на Гьонюл и я моли да издейства връщането на Реян в конака Шадоулу, за да може братовчедка й да се омъжи за Азат. Двете си уговарят среща.
На закуска Зехра остава изненадана, че Гюл отново е започнала да се храни. Момиченцето заявява, че е спазило обещанието си, след като се е видяла с кака си.
Зехра остава шокирана и изпада в нервна криза, мислейки си, че Насух е посегнал на дъщеря й. Гневен старият й отвръща, че не е убил Реян само заради Гюл.
В стаята си Зехра отново моли Хазар да заминат далеч заедно с дъщерите си.
Шадоулу са привикани на съвещание във фирмата с Миран и Фърат.