Нефес се опитва да превърже пръста си, който почти е счупен от Ведат.
Тя събира набързо багажа си. Взима Ийт и двамата тихо излизат навън през прозореца на приземния етаж.
Те се скриват в колата на Тахир…
Тахир пита Ведат за синините по Нефес.
Ведат заповядва на шефа на охраната си да я засили, след като гостите си заминат.
Нефес споделя със сина си, че вече са се спасили от Ведат.
Ведат търси жена си. Опитва се да я убеди да отвори вратата на стаята.
Ейшан се намесва, опитвайки да успокои брат си. Обещава му да поговори на другата сутрин с Нефес.
На сутринта Нефес разбира, че пътуват за селото на Тахир…
Ведат разбива вратата на стаята на Ийт и вижда, че жена му и синът му ги няма. Започва да ги търси. Разпитва охраната, но те му казват, че цяла нощ не са виждали жената и детето.
Тахир открива бегълците в багажника едва когато пристигат у тях. Ийт го моли да не бие майка му. Тахир настоява да почакат в колата, докато измислят нещо.
Мустафа също иска сметка от жена си защо е погледнала в очите Ведат. Асие казва на семейството си, че ще отиде с Тахир да почистят у тях.
Ведат откача, защото жената и детето му ги няма.
Асие и Тахир водят бегълците при бащата на Асие – Осман.
Нефес се страхува да покаже раните си на дядо Осман. Ийт казва, че ще пази майка си.
Бащата на Асие се опитва да намести пръстите на ръката на Нефес. Тахир наблюдава какво прави дядото.
Нефес иска да замине, но Тахир не ѝ позволява. Тя благодари на дядо Осман.
Асие се учудва, че детето е виждало морето само през прозореца. Тахир спира до брега и момчето си топи ръцете в морето.
Тахир казва на Асие, че това дете никога не е излизало от къщи.
Нефес се радва, че вече е свободна…