Айше и Джемил идват на гости на Мерием и Левент в имението. Мерием споделя с Айше за признанието на Мелис. Приятелката ѝ обаче е категорична, че Левент не споделя чувствата ѝ.
В отсъствието на младите бабата на Джемил продължава да се държи надменно с майката на Айше.
Айше съветва Мерием да признае чувствата си на Левент. В този момент самият Левент влиза в стаята, но не дочува разговора между двете приятелки.
Йомер споделя с Мерием, че е сънувал майка си, но не е видял лицето ѝ. Малкият настоява кака му да му разкаже за майка му.
Мелис отново се възползва от „състоянието си“, за да демонстрира физическа близост с Левент пред Мерием. Девойката все повече се убеждава, че двамата са заедно.
Левент намеква на Мелис, че вече трябва да се опита да ходи без чужда помощ. Злодейката се афектира и изкарва целия си гняв върху Мерием.
Левент открива Мерием разплакана в градината. С няколко думи младежът успява да върне усмивката на лицето ѝ.
Левент упреква Мелис за грубото ѝ отношение към Мерием и настоява да ѝ се извини.
Младежът отива при Мерием и я уверява, че няма причина да страни от него заради Мелис.