Йомер казва на Али, че е решил да замине, за да не нанася повече вреди на семейството си. Али отвръща, че не трябва да напуска Мехмет и жена си в този момент. Предлага да му помогне като приятел.
Йомер отива при семейството си и им признава, че ще се подложи на лечение за гнева и алкохола. Обещава да се промени и ги моли за прошка. Мехмет и майка му прощават на Йомер.
Йомер още веднъж благодари на Али и му споделя, че се чувства толкова години виновен за смъртта на брат му, защото той ги е изпратил в бункера, който се е срутил.
Али казва на Йомер, че му прощава и му препоръчва да забрави миналото. Двамата си стискат ръцете.
Ферман изненадва Белиз и ѝ слага годежния пръстен в тортата. Белиз приема да се омъжи за любимия си.
Али отново си представя, че се среща с покойния си батко и двамата се прегръщат силно.
Една седмица по-късно…
Назлъ се събужда и е щастлива, че днес се омъжва за Али. Ачеля, Селви и Гюлин са извикали масажистка и гримьорка, които да подготвят булката за предстоящото събитие.
Дорук се решава и посещава ателието на Харика. Предлага ѝ да опитат да бъдат двойка, след което я кани да отиде с него на сватбата на Али и Назлъ.
Ферман звъни на Ачеля и я известява, че не може да намери Али. Ачеля се притеснява, че младоженецът е избягал.
Ферман проверява в болницата, но Али не е там. Белиз започва да му помага в търсенето, тъй като остават два часа до церемонията.
Назлъ облича булчинската рокля и настоява да тръгват. Ачеля и Гюлин гледат да я забавят, докато Ферман и Белиз намерят Али.
Ферман, Белиз и Вуслат пристигат на мястото, където ще е сватбата и съобщават на Назлъ за изчезването на Али.
Назлъ бяга навън, а в това време Али пристига с колата и я нарича „Моята Назлъ“.
Али обяснява на Назлъ, че е ходил да покани майка си на сватбата, но тя е отказала с думите, че има ново семейство и не го иска повече в живота си.
Али казва на Назлъ, че не иска и тя да преживява отсъствието на родителите ѝ, затова води баща ѝ.
Бащата на Назлъ ѝ разказва, че е отказал алкохола и вече живее на село, а Али е дошъл и го е намерил.
Назлъ казва на Али, че е най-хубавото нещо в живота ѝ.
Бащата на Назлъ я отвежда до олтара. Али и Назлъ се вричат във вечна любов.
Харика идва на сватбата и с Дорук се хващат за ръце.
Ферман съобщава на Али, че се връща в болницата. Али му предлага повече никога да не се разделят.
Али и Назлъ излизат на сцената и изпълняват първия си сватбен танц.
Гюлин отива при Мухсин и го кани на танц. Той се съгласява. Докато танцуват, тя му дава надежда за връзка.
Харика предупреждава Дорук, че иска поне две деца. Дорук отвръща, че могат да изживеят любовта, но не смята да се жени, защото не е готов.
Белиз и Ферман се целуват, а Ферман ѝ намеква да имат дете.
Назлъ хвърля букета, а тази, която го хваща, е Вуслат. Вуслат поглежда към Танжу, който ѝ се усмихва.
Всички се събират в кръг на дансинга и танцуват заедно. Али гледа към останалите и е щастлив.
След години…
Али разказва, че думата „чудо“ произлиза от „безпомощен“.
На снимките по стените се вижда как Мухсин е предложил брак на Гюлин и двамата са се оженили. Гюлин е станала адвокат.
Дорук и Харика също са се оженили…
Танжу и Вуслат са заминали на почивка и са щастливи заедно.
Назлъ и Али имат син, който се дипломирал успешно.
Дипломирала се е и дъщерята на Къвълджъм, а Ферман и Белиз не спират да са до нея. Двамата имат и още едно дете – момченце.
Селви продължава да помага на деца в затруднено положение заедно с Али.
Ачеля също се е реализирала в професионален план.
Али вече е стар и седи на бюрото си в болницата, гледайки снимката на покойния си брат и Адил.
Али разказва, че не той е чудото, а чудото е самият живот… Живее като всички и ще си отиде като всички. Моли останалите да не го забравят…
КРАЙ!