Ферхат води Аслъ във вила край морето. Тя се намокря от дъжда и го кара да се обърне, за да се преоблече.
След това Аслъ гледа тайно как мъжът ѝ се преоблича.
Абидин кара Сафие на автогарата и ѝ хвърля пачки с пари, за да го остави на мира и да замине.
Аслъ признава пред себе си, че не се е страхувала в болницата, когато мъжът е нахлул с нож в стаята, защото е знаела, че Ферхат ще се върне и ще я спаси.
Докторката разказва на съпруга си, че знае какво е да загубиш баща си още в детска възраст, тъй като една сутрин се е събудила и е разбрала, че майка ѝ и по-голямата ѝ сестра са заминали. Намерила е баща си да плаче безутешно.
Аслъ допълва, че и в момента не знае дали майка ѝ и сестра ѝ са живи и къде са. Ферхат се просълзява, слушайки историята ѝ.
Докато пътува с автобуса, Сафие не обръща внимание на една жена, която я наблюдава втренчено. По-късно същата я приклещва в тоалетната и я наръгва няколко пъти, взимайки ѝ всичките пари.
Аслъ заспива, а Ферхат я пренася на леглото.
Абидин събужда Гюлсюм през нощта и я заблуждава, че Сафие си е заминала и е поверила бебето си на нея, тъй като пеленачето е свикнало най-много с дъщерята на Йетер.
Вилдан оправя багажа за почивката с Джунейт.
На закуска Абидин казва на останалите, че Сафие го е изоставила и той ще се грижи за малкия Кямил.
Аслъ и Ферхат се прибират в имението. Немият споделя с шефа си, че са върнали колата му непокътната, но с бележка.
Ферхат отваря бележката, в която пише: „Няма да те издам на полицията, защото имам план за теб.“
Абидин заблуждава майка си, че е направил ДНК тест и детето е негово.
Аслъ влиза в кабинета при Намък и Ферхат и намеква пред стария, че знае, че той е истинският баща на Ферхат.