Утре (27-ми април) в „Доктор Чудо“ Назлъ казва на Али, че
Назлъ казва на Али, че не се страхува от съвместното им съжителство. Двамата се разбират да заживеят заедно. Тя споделя, че е много развълнувана.
Али се преструва на щастлив, но всъщност е ужасен от факта, че ще дели дома си с любимата си.
Дорук предупреждава Али да си мълчи за нощта, в която го е видял да взима лекарства. Али опитва да се прави на смел и отвръща, че това дали ще мълчи, ще го реши само той.
Дорук се приближава до него и тръгва да го пипа с пръст. Али не издържа и се разкрещява, след което бяга. Очите на Дорук се пълнят със сълзи.
Али се затваря в кабинета и получава криза. Опитва сам да я овладее.
Ферман настоява да разбере какво е станало с пияния Мелих. Съквартирантът му Джем признава, че са играли на игра и Мелих е изял повече от 5 лъжици сапун на прах.
Ферман се ужасява, че целият стомашно-чревен тракт на Мелих може да е в язви. Веднага го вкарва в операционната.
Момиче на име Тюркян е оперирана от спукан апендицит. Лекарите са учудени, че жената е издържала на болка в продължение на шест часа.
Ферман е извикан по спешност и нарежда на Али да зашие оперирания Мелих.
Али не може да се съсредоточи и да види цялата картина в главата си както преди. Назлъ усеща, че тя е причината.
Белиз съобщава на Ферман, че той ще стане завеждащ лекар на хирургията, след като Танжу остава главен лекар на болницата.
Мелих се влошава, но Али не може да предвиди какво може да му е. Ферман споделя притесненията си за Али пред Адил.
Дорук и Демир са изумени, че Тюркян не усеща никаква физическа и душевна болка, тъй като не достигат импулси до мозъка. Двамата виждат ръката на жената, която е в синини и подутини.
Назлъ опитва да разбере дали тя е причината за състоянието на Али, но той я уверява, че желае да живеят заедно.
Адил, Демир и Дорук съобщават на Тюркян, че тя не усеща никаква болка, тъй като мозъкът не приема подадените сигнали от нервните окончания.
Тюркян влиза в операция и се налага да отрежат ръката ѝ, в която има некротирала тъкан.
Али моли Назлъ да не се мести при него същата вечер, а да отложат за другия ден. Тя се съгласява.
Адил показва на Али, че вече може да стои на краката си. По този начин му доказва, че винаги има надежда.
Адил уверява Али и Ферман, че един ден отново ще ходи. Али вмъква, че за обикновените хора няма невъзможни неща, но за аутистите като него – да.
