Хазар моли Реян да се разведе с Миран. Казва й, че докато са женени, той няма да се откаже от нея и ще продължи да я преследва.
Зехра връчва на дъщеря си готовия бракоразводен документ, който тя единствено трябва да подпише.
Девойката взима листа и излиза разстроена от стаята… Качва се на коня си и препуска в покрайнините на Мидят.
Миран тръгва след Реян. Моли я да поговорят, но тя е непреклонна. Впоследствие девойката се съгласява да изслуша съпруга си, но при положение, че след това я остави на мира.
Миран се опитва да убеди Реян, че не е докоснал и с пръст Хазар в злополучната нощ. Тя обаче е убедена, че любимият й не все още поддържа огъня на отмъщението в сърцето си.
Реян звъни на Азат и го моли да дойде да я прибере. Девойката се връща разстроена в конака и не сдържа сълзите си.
Спомените от миналото измъчват Есма. Прислужницата взима едно от писмата на Дилшах до Хазар и се чуди как да постъпи, раздирайки се между Азизе и Хазар.
В това време Фърат влиза в стаята на майка си и я пита какво се случва между нея и Азизе. Прислужницата предлага на сина си да си тръгнат от Мидят.
Султан нахлува в стаята на Реян в конака на Асланбей и нарежда на Шехрияр да изхвърлят всичките й дрехи.
В това време Миран пристига в конака и бесен пита Шехрияр какво се случва. Младежът узнава, че зад всичко стои Султан, и нарежда леля му да бъде откарана в Карс.
Елиф отива при Миран и през сълзи го уверява, че скоро Реян ще узнае истината…
Есма отива пред конака на Шадоулу, където се среща със Зехра. Дава й писмото на Дилшах до Хазар и й казва, че с него съпругът й ще може да изчисти името си и ще може да спаси дъщеря си и… сина си.
Есма признава на Зехра, че Миран е син на Хазар…
В конака на Асланбей Азизе уверява Миран, че ще направи всичко възможно да върне Реян.
В това време Реян пристига в конака и вика името на Миран. Младежът веднага слиза при любимата си, която държи писмо в ръцете си…