Сехер непрестанно чува кучешки лай в главата си, дори и в съня си. За да намери обяснение, тя пита Адалет за кучето на Яман и научава, че то се е казвало Фача.
Разтревожена, Сехер започва да обмисля думите на Зухал. В този момент тя получава телефонно обаждане от нея.
Зухал се преструва на загрижена и пита Сехер как се чувства, а тя признава, че е объркана. Сехер прзнава на Зухал, че е видяла снимка на кучето и то в действителност принадлежи на Яман.
Зухал се преструва на изненадана. Тя обвинява Яман в жестокост. Сехер се опитва да защити Яман, като предполага, че друг е настървавал кучето срещу нея.
Зухал я упреква, че е твърде добра и наивна, за да види истината. Тя изтъква, че кучетата като Фача са лоялни и правят това, което стопанинът им нареди.
Зухал предупреждава Сехер да бъде внимателна, защото понякога закрилата е маскирана измама.
Сехер настоява, че Яман винаги я защитава, но Зухал подхвърля, че това може да е с користна цел.
След края на разговора, Зухал с ехидна усмивка си казва, че вече е „влязла“ в главата на Сехер.
Сехер остава объркана от думите на Зухал. По-късно тя дочува разговор на Яман с Недим и разбира, че съпругът ѝ има сериозен проблем.
Тя иска да му помогне, но не знае как, затова пита Зия как е действала в миналото.
Зия припомня на Сехер, че винаги е била до Яман и му е помагала, дори и с работни дела. Сехер събира смелост, влиза в кабинета на Яман и му предлага помощта си.
Яман отвръща на Сехер, че само присъствието ѝ му е достатъчно, но ѝ споделя и за проблема с кораба. Сехер се трогва и решава да помисли как може да помогне, дори и само с идея.
Тя се опитва да намери информация за италианското пристанище и показва на Яман какво е открила. Той, от свая страна, ѝ признава, че тя е неговото пристанище и любима.
Яман се досеща как да реши проблема и целува Сехер от вълнение.