Суат настанява Ширин в дома си. Тя е очарована от имението му.
Юсуф остава при Нисан и Дорук, докато Йелиз е в болницата. Децата не спират да го разпитват кога Бахар ще се прибере. Той ги води да ядат кебап.
Хатидже упреква Енвер, че се е скарал с Ширин точно в такъв момент. Енвер обяснява пред Джейда, Йелиз, Хатидже и Ариф, че е намерил пари в чантата на дъщеря си и тя го е излъгала за произхода им. Разказва им и за Сарп.
Йелиз опитва да защити Сарп след наученото, но Ариф скача и е възмутен от съпруга на Бахар.
Хатидже е много разстроена и излиза да плаче на двора. Ариф я последва.
Бахар идва в съзнание и пита Жале кога ще се състои трансплантацията. Жале отговаря, че когато намерят Ширин, която се е скарала с Енвер и сега не знаят къде е.
Бахар е сигурна, че Ширин го прави, само за да не ѝ бъде донор. Лекарката я уверява, че Ширин не знае, че ще вземат костен мозък от нея.
Хатидже пита Ариф дали наистина обича дъщеря ѝ. Ариф ѝ отвръща, че любовта им с Бахар е взаимна. Хатидже му споделя, че влюбването е нещо красиво и човек не умира, когато обича.
Ариф отива при Бахар, а тя го пита дали ще плаче, ако умре. Той ѝ заявява, че тя няма да умре, няма да остави децата, няма да остави и него.
Бахар го моли да не ридае, защото винаги ще бъде до него. Двамата се хващат за ръце, а той ѝ споделя, че знае защо тя сега плаче – защото никога не я е целувал.
Ариф се наваля и целува Бахар по устата, след което излиза щастлив. Бахар също се усмихва.
Мюнир съобщава на Суат, че Йешим Коркмаз е поискала да се видят и да говорят за Незир Коркмаз. Предупреждава го, че Ширин е много опасна.